Исабел Алиенде е чилийска писателка, родена на 2 август 1942 г. в Лима, Перу, известна с романите си в цял свят. Племенница е на Салвадор Алиенде, който се превръща в неин кумир още от детските ѝ години. Другият важен човек за нея е майка ѝ: „Когато бях на възраст, на която момичетата си играят на кукли, тя ми даде специална тетрадка, за да си направя дневник, и ми разреши на една от стените в стаята ми да рисувам желани от мен неща”, спомня си Исабел Алиенде.
Тя напуска родината си заради осъществения преврат и се установява във Венецуела. „Венецуела стана моя втора родина. Когато си приготвях куфара да отпътувам от Сантяго, сложих в една торбичка няколко шепи пръст от градината ни. В Каракас я прехвърлих в една саксия и посадих в чилийската пръст незабравка. През всичките тези години тя все растеше ли, растеше. Като моята носталгия.”
Започва всяка своя книга на точно определена дата – 8 януари, защото това е денят, в който всяка година е пишела писма до своя дядо, починал през 1982 година. Тези писма са събрани в нейната първа книга „Къщата на духовете”, преведена на над 40 езика по света. Исабел Алиенде е един от най-добрите латиноамерикански представители на магическия реализъм и за таланта си е сравнявана по перо единствено с класика Габриел Гарсия Маркес. Сред световноизвестните ѝ книги са трилогията “Къщата на духовете”, “Дъщеря на съдбата” и “Портрет в сепия”, “Ева Луна”, “Приказки за Ева Луна”, “За любовта и сянката” и “Паула”…
Представяме ви избрани цитати от писателката:
„Четенето на добър роман или разказ е като да правиш любов на чисти и изгладени чаршафи: тотално удоволствие.”
„Много пъти сме си повтаряли, че ни е било писано да се обичаме, обичали сме се в предишни животи и ще продължим да се срещаме в бъдещите. А може би не съществува нито минало, нито бъдеще и всичко се случва едновременно в безкрайните пространства на Вселената. В такъв случай ние сме заедно непрекъснато, завинаги.”
„Изкушението да разкажа една любовна среща с насмешлив тон е почти неустоимо, защото хуморът е гаранция срещу сантименталността и кича, които винаги дебнат в тези сцени. Пък и мисля, че няма по-добър афродизиак от смеха.”
„Когато съпругът и любовникът са едно и също лице, може би не е така забавно, но пък остава повече време за гледане на филми. Обичам да гледам филми.”
„Сексът без емоционална връзка, колкото и акробатичен да е, ми е скучен, трябват ми настроение, хумор, разговор, симпатия, нещо споделено извън чаршафите.”
„Веднъж прочетох някъде, че разликата между еротиката и порнографията е, че при първата се използва кокоше перо, а при втората – кокошката, но за мен разликата е, че порнографията е механично съвкупяване, докато при еротиката има чувства, има и история.”
„Ако след три дни трябва да умра, с какво бих изпълнил тези дни? С нищо! Бих се освободил от всичко друго, освен от любовта.”
„Да пишеш, е като да правиш любов. Не се безпокойте за оргазма, просто се концентрирайте върху процеса”.
„Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.”
“Интересуват ме само сходствата в хората, а не техните различия.”
“Искам да изживея един епичен живот. Такъв, който да изпиша с големи прилагателни, да задраскам скучните абзаци и да подчертая правописните си грешки!”
“Хората със здрав разум не стават интересни герои. Те стават само бивши съпрузи.”
“Може би идваме на този свят, за да търсим любовта, за да я намерим и после да я изгубим, и после отново и отново все същото. С всяка нова любов се раждаме повторно и с всяка любов, която приключва, в сърцата ни се отваря рана. Аз съм покрита с горди белези.”
Димитър Янков, AFISH.BG
