Швейцарският педагог, философ и хуманист Йохан Песталоци има огромен принос за развитието на образованието. Още в младостта си той осъзнава, че иска да служи на хората безкористно. Последовател е на Жан Жак Русо и неговия призив „назад към природата“.
През 1774 г. открива приют за деца от бедни семейства, където преподава четене, писане и смятане, като същевременно се занимава и с тяхното възпитание. Предполагало се, че едно учебно заведение може да се издържа от труда на учениците. Но за това се изисквало огромно физическо натоварване, а Песталоци като хуманист и демократ не можел да позволи експлоатация на ученици.
Песталоци е убеден, че любовта е в основата на образованието
Той разглеждал труда като средство за развитие на физическите сили, искал да научи децата на полезни за живота дейности. Това е най-важният образователен опит на Песталоци, който в следващите осемнадесет години се отдава на литературна дейност. Трудовете на Песталоци изиграват огромна роля в развитието на педагогиката като наука. Той полага основите на методиката на началното образование. Книгите му са се превърнали в модел и показател за следващите учители. Неговата идея за изграждане на процеса на обучение на основата на взаимната любов между възпитател и дете се превръща в център на хуманистичната педагогика.
Предлагаме ви избрани мисли на швейцарския философ и хуманист за децата, възпитанието и любовта:
“Детето е огледало на постъпките на родителите.”
“Природата е заложила на първо място в сърцето на майката най-неотложната грижа за опазването на спокойствието на детето. Тази загриженост се проявява навсякъде по света под формата на майчината сила и майчината преданост.”
“Часът на раждане на детето е първият час от неговото обучение.”
“Можем да променим хората, само ако ги обичаме”, смята мислителят
“Обичаме детето и му вярваме, преди то да започне да мисли и действа.”
“Опитвам се да се въведа децата в сложността на живота и да им обясня как всяка отделна добра човешка черта, ако остане изолирана и не намери подкрепа във всички добри неща в човешката природа, всеки път рискува отново да се изгуби или да смени посоката, което еднакво лесно може да доведе до падение или до съвършенство.”
“Не трябва се стремим да направим рано от децата възрастни – те трябва да се развиват постепенно и в съответствие с това, какви обстоятелства ги очакват, за да могат да носят бремето на живота и при това да бъдат щастливи.”
“Несъмнено е, че само една майка е в състояние да заложи правилната чувствителност в основното възпитание на човек. Нейните реални постъпки, към които я подбужда само един гол инстинкт, по същество се явяват правилни, естествени средства за нравствено възпитание.”
“Моят първи принцип е, че можем да възпитаме едно дете само дотолкова, доколкото знаем какво то чувства, какво може да направи и какво иска.”
“Училището трябва да предаде на учениците такива умения за логическо мислене, които са в хармония с природата на човека.”
“Същността на човека се развива само в състояние на покой. Без него любовта губи своята истинност и благотворно влияние.”
Трудовете на Песталоци изиграват голяма роля в педагогиката
“Три сили заедно – способността за наблюдение, способността за говорене и способността за мислене – трябва да се смятат за съвкупност от всички средства за развитие на умствените способности.”
“Нравствеността се заключава в съвършено познание на доброто, в съвършено умение и желание да се твори добро.”
“Тъмнината не може да устои пред светлината, а лъжата – пред истината.”
“За да промените хората, трябва да ги обичате. Влиянието върху тях е пропорционално на любовта.”
Челна снимка: Паметникът на Йохан Песталоци в Цюрих
AFISH.BG
