Ашил-Клод Дебюси се ражда 22 август 1862 година в Сен Жермен ан Лей, Франция. Автор е на много творби от различни жанрове: операта „Пелеас и Мелизанда“, мистерията „Страданията на свети Себастиян“, симфоничната сюита „Морето“, прелюда „Следобедът на един фавн“, ноктюрните за оркестър „Облаци“, „Празници“ и „Сирени“, рапсодии, камерна музика, клавирни пиеси, песни и мн. др. В тези произведения звуковата живопис играе съществена роля и всичко е предадено с префинена естетичност. Музиката на Дебюси е чисто френско изкуство, за което той е бил наречен „Клод дьо Франс“.
Не може да понася закостенелите схеми, налагани от неговите учители и френските академици. Той от млад е музикален бунтар, но после, когато малко или много намира себе си, сякаш бунтът му затихва. От рано се запознава с музиката на редица руски композитори и интереса му към тях се поддържа цял живот. Сред любимите му са Чайковски, Балакирев, Бородин, Римски-Корсаков и, разбира се, Мусоргски, чиято опера „Борис Годунов” е пряко вдъхновение за единствената завършена опера на Дебюси „Пелей и Мелисанда”.
Казват, че именно от руските композитори той „придобива вкуса си към древни и ориенталски композиции, както и известно пренебрежение към академичните правила”. Това с пренебрежението към правилата ми хареса, защото отразява доста точно ситуацията. Но непременно трябва да се каже, че този широк обхват от търсения идва главно по две линии – от неукротимата вътрешна природа на Дебюси и от неистовото му желание да намери свой собствен път в музиката, който да го открои от всички останали.
Няма как да не схванем сексуалното напрежение, което блика от творбите на Клод Дебюси, защото той не го крие – точно както в живота не крие любовта си към жените и многобройните връзки, някои от тях съвършено скандални, в които постоянно се заплита. Ашил-Клод Дебюси идва на бял свят през 1862-ра, така че почти всичките си години преживява в тъй наречената Бел епок, най-хубавото европейско време до началото на Първата световна война. Като младеж той е учител по музика на дъщерите на Надежда фон Мец, богата рускиня, с чието семейство обикаля Европа и Русия.
От тук му остава както любовта към Чайковски и другите руски композитори, така и нещастната любов с една от дъщерите на Мец. Но утехата идва бързо – обратно в Париж, Дебюси започва осемгодишна връзка с Мари-Бланш Васние, нищо, че тя е съпруга на почитан гражданин. После пък се заплита в афера с Габи Дюпон, шивашка щерка, но паралелно с това е запленен – и дори за кратко сгоден, с певицата Терез Роже. Това поведение го скарва с приятели, но още по-голям е скандалът, който се развива, след като Дебюси скъсва с Габи Дюпон и се хваща с нейната близка приятелка и модел Розали Тексие. Това става малко или много по принуда – Розали е така хлътнала по него, че заплашва да се самоубие, ако не се оженят. Е, женят се, но тогава той пък е подтиснат от нейното интелектуално безсилие и липса на усет за музиката и скоро се захласва по Ема Бардак, съпруга на банкер и жена с интелект, който му импонира.
Двамата заминават за уикенд на Джърси, а когато се връщат, Дебюси пише писмо на Розали, че се развежда се нея. В отговор тя пък излиза насред парижкия площад Дьо ла Конкорд с пистолет в ръка и се гръмва в главата. Оцелява, но скандалът е огромен. Докато нещата се разминат, Клод и Ема отиват в Лондон, а когато се връщат, купуват си къща и живеят заедно през остатъка от живота си. За Клод Дебюси краят идва през 1918-а, едва на 55. Няколко години по-рано той е диагностициран с рак на дебелото черво и въпреки че е един от първите хора в Европа, на които е приложена модерната тогава холостомия, не оцелява дълго.
Дебюси е погребан в гробището Пер Ла Шез, но в последния си път е доста самотен – в онзи момент немските оръдия обстрелват здраво Париж и на никого не му е до официални церемонии и погребение с почести.
Клод Дебюси от първо лице:
„Не обичам тесните специалисти. Според мен специализирането е равнозначно на стесняване на своя хоризонт и свят.“
„Изкуството е най-красивата измама.“
„Не слушай ничий съвет, освен полъха на вятъра, който ни разказва историите на света.“
„Да превъзхождаш другите не изисква много усилия, ако същевременно не си поставиш за цел и прекрасното желание да превъзхождаш и себе си.“
“Търсят идеи у себе си, когато трябва да ги търсят около себе си.”
AFISH.BG