Твоето щастие не може да дойде отвън. Ако е така, то това е зависимо, крехко щастие, което бързо ще се превърне в тъга. После, ще попаднеш в мрежата на обвиненията и на чувството за вина, съжаление и осъждане. Твоето щастие е свързано с присъствието ти, с дишането ти, с тялото, със земята. Твоето щастие не е нещо незначително, и не може да бъде премахнато чрез страха, гнева и дори срама. Щастието ти не е състояние, не е преходна опитност или преживяване, и не е чувство, което могат да ти дадат другите. Твоето щастие е безкрайно, всемогъщо, вездесъщо, в едно неограничавано от сърцето пространство, където радостта и тъгата, блаженството и мъката, увереността и съмнението, самотата и единението, дори страхът и силното желание, могат да се редуват, тъй както дъждовното и слънчевото време в безкрайността на небесния простор.
Ти не можеш да спасиш никой. Самият ти не можеш да бъдеш спасен, ако търсиш спасение. Няма го „този” който трябва да бъде спасен, който е изгубен, който да бъде защитен, който да бъде „направен” идеален или идеално щастлив. Освободи всеки невъзможен идеал. Ти си прекрасен в своето несъвършенство, възмутително идеален в своите съмнения, прекрасен дори в това, че не си способен да обичаш. Всички тези твои части са даденост, всички те са част от цялото, а ти никога не си бил по-малък от цялото.
Ти дишаш и знаеш, че си жив. Имаш право да съществуваш, да чувстваш това, което чувстваш, да мислиш това, което мислиш. Имаш право на радостта си, имаш право на скръбта си. Имаш право и на съмненията си. Имаш право да вървиш по собствения си път. Имаш право да бъдеш прав и да не си прав, имаш право на това огромно щастие, което си познавал, когато си бил малък. Ти дишаш и си неделим от жизнената сила, която дава живот на всичко, която познава себе си като единство от всички същества, вижда себе си във всеки един момент на това невероятно изключително битие.
Твоето „аз” не е свързано с това, което другите мислят за теб. То е свързано с луната, с безкрайния космос, с кометите, които се носят в неизвестна посока, с чувството ти, че времето не съществува, с влюбването ти в самотата… и с тази неизразима благодарност преди всеки нов изгрев, непредвидим, но, даден…
© Превод от английски: Руми Янкова
AFISH.BG
