Имам една мечта, че един ден “всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще станат прави и неравните места – поле. И славата Господна ще се яви и целият човешки род ведно ще я види.“
Това е нашата надежда. Това е вярата с която се връщам на Юг. С тази вяра ще сме свободни да изсечем от планината на отчаянието камък на надеждата. С тази вяра ще успеем да превърнем фалшивите акорди на нацията ни в красива симфония на братството. С тази вяра ще можем да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да влизаме в затвора заедно, да отстояваме свободата заедно, знаейки, че един ден ще бъдем свободни.
И това ще бъде денят в който всички Божии чеда ще могат да пеят, придавайки ново значение на песента: Моя страна, мила земя на свобода, за тебе пея аз, земя в която умряха бащите ми, земя на пилигримската гордост, от всеки планински склон нека свободата да звъни. И ако Америка ще бъде велика нация това трябва да стане реалност.
И така нека да звъни свободата от изумителните върхове на Ню Хемпшир.
Нека свободата звъни от могъщите планини на Ню Йорк.
Нека свободата да звъни от възвишенията на Пенсилвания.
Нека свободата да звъни от натежалите от сняг скали на Колорадо.
Нека свободата да звъни от красиво оформените склонове на Калифорния.
И не само това.
Нека свободата да звъни от каменната планина на Джорджия.
Нека свободата да звъни от планините Лукаут в Тенеси.
Нека свободата да звъни от всеки хълм и възвишение на Мисисипи.
От всеки планински хълм нека свободата да звъни. И когато това се случи, когато позволим на свободата да звъни, когато и позволим да звъни във всяко село и махала, всеки щат и всеки град, ние можем да ускорим идването на този ден, когато всички Божии чеда, чернокожи и бели, юдеи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подават ръце и да запеят думите на стария негърски спиричуъл: “Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщия Бог, най-сетне ние сме свободни!”
AFISH.BG