397 години от рождението на автора, чиито приказки се четат и днес със затаен дъх
„Дори чудесата изискват известно време“
Шарл Перо
Осем приказки, написани в проза и две в стихотворен вид ни е оставил големия майстор на перото. Това са произведения, както за малки, така и за големи. Пленителните им сюжети, в които Перо умело вплита простотата, добротата и естествеността, съчетани със светска галантност, учтивост, остроумие, не просто забавляват, те възпитават. Учат на морални ценности и позитивно отношение към живота.
Нравствените идеи, вложени в приказките, просторът на въображението и оригиналния начин на представяне ги правят не просто четива за най-малките, а ги превръщат в творби, които оказват влияние върху развитието на европейската литература.
Всъщност успешният юрист Шарл Перо започва да пише приказки на 55-годишна възраст. Вдетиняване? По-скоро освобождаване на духа. Но не дотолкова, че да не използва вместо своето, името на сина си Пиер Дарманкур, когато през 1695 г. посвещава свой ръкопис на Мадмоазел, дъщеря на брата на Луи ХІV, Филип. Това е първото издание на петте приказки: “Спящата красавица”, “Червената шапчица”, “Синята брада”, “Котаракът с чизми”, “Вълшебници”.Ръкописът е красиво илюстриран от самия Шарл Перо.
Неговите приказки виждат бял свят през 1697 година под заглавие “Приказки за моята майка” или “Истории и приказки от старото време с морални наставления”. В сборника в началото влизат осем приказки, сред които “Червената шапчица”, “Котаракът в чизми”, “Палечко”, “Пепеляшка”. В следващи издания добавя още две приказки и една повест.
В продължение на двадесет години Шарл Перо създава редица приказки, които са любими и днес. За най-популярната приказка е сочена “Червената шапчица”като се счита, че има около 35 популярни версии на историята, двайсетина от които са устни, две дължат текста си изцяло на Перо, а близо 15 са компилация от двата варианта.
Шарл Перо става член на Френската академия на науките, годината е 1671. През 1687 г. той издава и публично чете труда си “Векът на Луи Велики”. Той има програмен характер и призовава писателите и поетите да избягат от скованите дворцови форми и да обогатят сюжетно, езиково и смислово творбите, ползвайки народно творчество и неговото богатство. С този си труд Шарл Перо идейно навлиза в следващата историческа епоха – Просвещението.
А с приказките му ще заспиват вечер и ще се учат да четат децата на нашите внуци, защото са вечни като човешките добродетели. Вечни като надеждата, че всички ще заживеят щастливо.
AFISH.BG
