Рей Бредбъри е роден в Уокиган, щат Илинойс. Той не получава висше образование и след 1943 г. започва да се занимава с професионална писателска работа.
Първият му сборник с разкази излиза през 1947 г., но истинска популярност авторът постига при излизането на сборника „Марсиански хроники“ (1950). Тази известност продължава и със следващите му книги – „451 градуса по Фаренхайт” (1953), „Вино от глухарчета” (1957), „Дървото на Вси Светии” (1972), „Смъртта е занимание самотно” (1985), „Гробище за унатици” (1990), сборниците с разкази „Възпявам електрическото тяло”, „Игръмна гръм”, които са добре познати и у нас. Освен това, Рей Бредбъри е автор на киносценарии, пиеси, произведения за деца, публицистика и есеистика.
Той е носител на наградите „О’Хенри“, награда „Бенджамин Франклин“, награда на Американската академия, „Хюго”, премията „Гандалф“. Удостоен е с титлата „гранд-мастер“ през 1988 г.
AFISH.BG избра за вас няколко цитата от великия майстор от Златния век на научната фантастика:
„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“
„Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм само една научнофантастична книга, и това е „451 градуса по Фаренхайт“, която е базирана на реалността. Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че „Марсиански хроники“ не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е причината, че ще се четат още дълго време – всъщност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават задълго.
„Разбра, че всички хора са така; че всеки човек в себе си е сам.”
„Ние всички трябва да бъдем еднакви. Не всеки да бъде по рождение свободен и равен, както се казва в Конституцията, а всеки да бъде направен равен на другия. Всеки да бъде копие на другия; тогава всички ще са щастливи защото няма изключителни личности, които да ги карат да треперят от страх и с които трябва да се мерят. И така! Книгата е заредена пушка в дома на съседа ти. Изгория я! Извади патроните. Сломи желанието на човека да мисли! Кой знае коя ще бъде следващата жертва на начетените и мислещи хора?”
„Малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометровото пътешествие с най-бързия автомобил.”
„Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.”
„Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил.”
„Брей, да му се не види, момче, та всеки град си има своя вещица. Всеки град крие по някой старогръцки жрец езичник, по някой римски почитател на малки богове, които тичат по пътищата, крият се по канавките, свират се из пещери, за да избягат от християните! И в най-малкото селце, момче, във всяка затънтена ферма се крият стари религии.”
„Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.”
AFISH.BG
