На 19-ти септември 1935 г. Иля Илф и Евгений Петров заминават на четиримесечно пътешествие до Америка като кореспонденти на вестник “Правда”. С купения в Ню Йорк “Форд” писателите прекосяват цялата страна, посещават заводите на Хенри Форд и родното място на Марк Твен, индианските села Санта Фе и Таос, разглеждат строителството на язовир Хувър (тогава – Боулдър дам), пресичат многоцветната пустинята на Аризона, посещават строежа на моста Голдън Гейт в Сан Франциско, прекарват две седмици в Холивуд и през южните щати се връщат обратно в Ню Йорк. Илф записвал своите впечатления в дневник, всеки ден изпращал подробни дълги писма на съпругата си Мария, кратки пощенски картички, телеграми и фотографии. Като се връщат в Москва писателите издават своите пътеписи, наречени “Едноетажна Америка”.
Преведена на английски език, книгата имала голям успех в САЩ, а след това и в други страни.
Купеният на кредит в Ню Йорк “Форд”, с който писателите са пътували из цяла Америка. Снимка на Иля Илф.
Плик на Иля Илф от борда на “Нормандия” на път за Ню Йорк. 04 октомври 1935. От семейния архив на Иля Илф
За Ню Йорк писателите пътували на френския лайнер “Нормандия”. Писмата на Илф са написани върху специална хартия с логото на кораба, каквато имало в изобилие в специалната стая за писане и изпращане на писма.
„Удобствата тук са огромни, ако не се броят вибрациите. Каютата ни е голяма (тъй като ние сме късметлии, в Париж, когато подменяхме корабните карти с билети, ние получихме не каюта за туристи, а първа класа. Те правят това, защото сезонът вече е свършил, така че първа класа да пустее) , облицована със светло дърво, таванът е като в метрото, разкошен, има две големи дървени легла, гардероби, кресла, мивка, душ, тоалетна. Въобще корабът е огромен и много красив. Но в областта на изкуството явно има неблагополучия. Модернът е въобще малко гадно нещо, а на “Нормандия” това се усилва със злато и бездарност”.
Иля Илф на палубата на “Нормандия”. От семейния архив на Иля Илф
Илф и Петров пристигат в Ню Йорк на 7-ми октомври 1935 г. и остават там почти месец. Срещнали се с много хора – от Ърнест Хемингуей до Дейвид Бурлюк, посетили голяма изложбата на Ван Гог, гледали едно от първите представяния на операта на Джордж Гершуин “Порги и Бес”, били на боксов мач в Медисън Скуеър Гардън и в тъмните ъгли на затвора Синг Синг.
Иля Илф на прозореца на стаята си на 27-ия етаж, хотел “Шелтън” в Ню Йорк.
“На сутринта, събуждайки се на своя двадесет и седмия етаж и поглеждайки през прозореца, ние видяхме Ню Йорк в прозрачна утринна мъгла”.
“Едноетажна Америка”
Гледката от прозорците на стаята на 27-ия етаж на хотел “Шелтън”. Снимка от Иля Илф
“Това беше, така да се каже, тиха селска картинка. Няколко бели димни струи се носеха към небето, а към кулата на неголяма двадесететажна къщурка дори беше прикрепен идиличен метален петел. Шестдесететажните небостъргачи, които снощи изглеждаха толкова близо, бяха разделени от нас от поне десетина червени железни покриви и стотици високи комини и капандури, сред които висеше бельо и скитаха обикновени котки”.
На път от Ню Йорк към Холивуд основните впечатление на Илф и Петров са свързани със стоманодобивните заводи на Хенри Форд в Диърборн, Чикаго и рекламата, особено светлинната.
“Това беше г-н Хенри Форд. Той има забележителни очи, искрящи подобни, както се вижда, на Толстой, мъжки. Много подвижен човек. Той също седна. През цялото време движеше краката си. Ту ги опираше в масата, след това ги кръстосваше, след това отново ги поставяше на пода. Ние говорихме, както се казва, “за живота”. Срещата продължи около 15 минути или 20. Разбира се, човек като Форд, вече не мисли само за доходите. Той каза, че служи на обществото и че животът е нещо по-широко от колата. В писмото, съжалявам, е трудно да се разкаже, дъще.
Като цяло, аз видях забележителен човек, който изключително много е повлиял на живота на хората. Той, предполагам, не е много доволен от господството на машините над човека, защото говореше, че иска да направи малки фабрики, където хората и да работят, и в същото време да се занимават със земеделие”.
В дневника си Иля Илф се оплаква, че е невъзможно да се снима в Чикаго:
“15-ти ноември
Диамантена светлина на автомобилите. Крайбрежна и гета. В Хотел “Стивънс” има три хиляди стаи. Покровителство на самотни пътешестващи жени…
Добре би било да се фотографира, но денят е ужасен, тъмен, нищо не може да се направи, безобразие”.
“Скъпа Марусик, ако индианец има апартамент на третия етаж на къщата, той се изкачва по тези стълби от покрив на покрив. Кучетата също ходят по тези стълби. Довиждане, дъще. Твой Иля “.
Всъщност въпросните кучета, разождащи се по покривите на индианските жилища, се появяват по-късно в “Едноетажна Америка”:
“Кучетата бягаха по домовете си, без да ни докосват, пъргаво се изкачваха по стълбите и изчезваха във вратите”.
Илф бил изключително впечатлен от пустинята – той направил много снимки в Аризона и изпратил на съпругата си няколко пощенски картички от Гранд Каньон.
“Скъпа Марусик, сутринта напуснах Гранд Каньон и цял ден карах из планинската пустиня. Така хубаво е в тази разноцветна пустиня, както никъде другаде. По-хубаво не съм виждал никога преди. Твой Сашенкин Иля”.
Преди Холивуд писателите за няколко дни минават през Сан Франциско (“град на мъглите, много леки и светли”), за да видят строителството на моста Голдън Гейт, да се разходят из града, да отидат на американски футбол и да си починат от безкрайния път.
Сан Франциско. Снимка Иля Илф.
“Мила нежна дъще, вече много скучая. Няма те много дълго, както и нашата малка Пиг.
Скъпи мои деца, струва ми се че никога вече няма да се разделям с вас. Без вас ми е скучно.
Ето, ходят по улиците индуси, японци, холандци, всякакви, и Тихият океан е тук, и целият град по спускащите се склонове, а на мен вече твърде много ми е нужно заедно с теб да погледам как нашето момиченце спи в леглото”.
“Неясно как и защо ние попаднахме в „Тропикал Суиминг Пул“, т.е. зимния басейн. Стояхме, без да сваляме палтата си, в огромно, доста старо дървено помещение с тежък оранжериен въздух, стърчаха някакви бамбукови пръти и висящи завеси, полюбувахме се на млада двойка в бански костюми, делово играещи на пинг-понг, и на тлъстак, който пръхтеше в голям сандък, пълен с вода … “
На 9 декември 1935 г. Илф и Петров пристигат в Холивуд. Две горещи седмици писателите ходят по киностудията, срещат се с актьори и режисьори и водят светски живот.
В Холивуд Илф и Петров гледат филма “Сензация“ на режисьора Майлстоун, който три пъти е номиниран за “Оскар”. Майлстоун предложил на писателите да направят сценарий по “12-те стола”. За написания за пет дни текст, Илф и Петров получили аванс от 600 долара и изплатили “Форд”-а, който трябвало да върнат преди да заминат за Москва.
На 23 декември 1935 г. писателите заминават от Холивуд и през южните щати и се връщат в Ню Йорк.
„Скъпа Марусик, днес ние малко се отклонихме от прекия път към Сан Антонио и отидохме да видим Карлсбадските пещери в щата Ню Мексико. Е, това е чудо. Ще ти разкажа в писмо. Прегръщам и двете ви, деца мои. Ваш Иля”.
На 27 януари 1936 г. на борда на лайнера “Маджестик” писателите напускат Съединените щати.
“Скъпа Марусик, утре ще бъда в Шербург и вечерта в Париж. Завръщам се у дома на 2-ри или 3-ти. Целувам ви, деца мои. Ваш Иля “.
AFISH.BG
