2. НАЯВЕ
Пространство и време изгубиха мощ
и аз азличавах в прозачната нощ
и нарциса бял, пред теб разцъфтял,
и дима на цигарата риж,
огледалната паст, дето в същия час
би могъл да се отразиш.
Пространство и време изгубиха мощ…
И ти си безсилен – добър или лош.
3. НАСЪН
Аз понасям черната разлъка
точно както я понасяш ти.
Дай ръка, недей изпитва мъка
и насън поне ме посети.
Разделени като планините,
няма да се срещнем занапред.
Само ти се моля, по звездите
пращай ми понякога привет.
4. ПЪРВА ПЕСНИЧКА
Загадъчна несреща,
пустинни тържества,
спестена реч гореща,
неказани слова.
А погледът отива,
където го влече,
сълзата е щастлива,
че може да тече.
От шипката крайпътна
опадал е цветът…
И всичко туй: безсмъртна
любов ще нарекат.
5. ДРУГА ПЕСНИЧКА
Още срещата желана
там пламти и пее,
иска ми се да остана
цял живот при нея.
То не беше дълг, защото
вкусих жал горчива,
разговарях със когото
бива и не бива.
Всеки друг прахосва сили
отговор да чака,
две души сме ние, мили,
на ръба на мрака.
9. В РАЗБИТОТО ОГЛЕДАЛО
Какви убийствени слова
ми каза в тази вечер звездна!
И аз едва склоних глава
като над запламтяла бездна.
И сякаш екна вик злорад
на бухал, нарушил покоя,
стоеше древен, като Троя,
но по-безсилен, моят град.
И час бе нетърпимо ярък,
пронизан от единствен звук.
И ти ми даде не подарък,
какъвто бе донесъл тук.
Нощта, отминала отдавна,
в живота ти не се вдълба.
Но тя наля отрова бавна
в загадъчната ми съдба.
И пак за нещо ме подсеща,
спохожда ме печална вест.
Несъстоялата се среща
стои на ъгъла до днес.
12. ***
Мои стихове искаш, но зная,
че и тъй преживяваш без грях.
А, изглежда, кръвта ни до края
е отровена вече от тях.
Как изгаряме с теб битието
невъзможно, мечтаните дни
и за утрешна среща в небето
не нашепват в нощта светлини.
И от тая съдба безподобна
тънък студ ни пронизва съвсем,
сякаш двама от плоча надгробна
имена неизвестни четем.
И бездънна разлъка познали,
по-добре да приемем смъртта…
Като нас разделени едва ли
е запомнил до днеска света.
© Анна Ахматова
© Превод от руски: Иван Николов
AFISH.BG