„Цифрата 50 е страшна! Тежи та се не трае! Не на мен! Аз съм на 18, истински абитуриент, автентична майна, стопроцентов хулиган.”
„Така и не се научих как се краде синьо от изгрев…”
„Докторът ми забрани да ям памук… Правил съм бил сутрин безмислено количество облаци… Странен човек!”
„Ще взема да построя дърво…”
„Все повече започвам да се чувствам дюнер, като онзи статус: „Ако доближиш дюнер до ухото си, ще чуеш мълчанието на агнетата“…”
„Купувам усмивки от хора, на които им е омръзнало да ги носят…”
„Понеже не мога да измисля начин, който достойно… Абе продавам мухи!”
„Току-що разбрах от статията на психолог, че състоянието, в което се намирам, е било Неавтентичност… Симтомите са верни, но ме нерви самото определение!”
„Тоз, който падне на небето, той не умира…”
„Как се правело акварел? Хвърляш си четките в реката и наблюдаваш залеза…”
„Цял ден си играх да оцветявам листата на двора в зелено… И пак падат. Безнадежно е май…”
„Ако ти подарят ново куче не се чуди, когато старото му каже: „ЛЕГНИ“!”
„Една птица стъпи на невръстната праскова на двора… Счупи едното от трите й клончета… Кво правим, птицо?”
„Дните текат като книга… Без илюстации! Завършени изречения, без да бъдат погалени… Не съм тъжен, отчитам силата на безтегловността…”
© Кольо Карамфилов, „Осили”, изд. „Факел”, 2014
AFISH.BG
