ПОВЕЛИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ
Ако ли мене, филолога,
ме бихте питали
причината коя е
за гибелта
на всички повелители,
аз мога да ви кажа, мога.
Причината е тая
без съмнение,
че на глагола “мога”
е чуждо повелителното наклонение.
Опитай се, кажи
на някого: можи!
Опитайте, кажете
на някои: можете!
И гибелта на властелините
ще разберете.
Те можели да кажат:
сейте жито!
Те можели да кажат:
пейте песни!
И хората покорно сеели,
и хората покорно пеели
и даже упорито.
Но ни от хляба
ставало изкуство,
ни от изкуството им – хляб.
Безчувственият властелин
изпитвал чувство,
макар и смътно, че е слаб.
Разбирал докъде му е мощта –
той можел като самозван баща
да заповядва на човека божи
да върши всякакви неща,
но не и да ги може.
И аз самият
мога нещичко и знам,
че можещият сам си заповядва.
Сам.
ОДА НА ОТСЪСТВИЕТО
И тъй, отсъствам аз от вашта слава
и няма никога да съм прочут
ни в рамките на цялата държава,
ни на отделен неин институт.
Във вашите президиуми, тия
монтевереси от изкуствен плат,
не ме закрива някоя саксия,
а няма ме, макар и най-отзад.
И мойта скромна фигура човешка
по-безразлично гледате дори,
отколкото извадената пешка,
която може да се възцари.
Отсъствието се увеличава
и не от таен или явен пир,
а вече и от вашата представа
започвам да отсъствам най-подир.
И смътно чувствайки с души тревожни,
че някой вашите игри на власт
ги прави все по-трудни и по-сложни,
не подозирате, че туй съм аз.
© Марко Ганчев
AFISH.BG
