*
Разбира се, че с половин уста
простих се с теб на прага в изнемога.
Градът не трепна, нито в теб страстта
се разрида от шепота ми.
Сбогом!
По стълбата, през рядката тъма,
през крайните квартали – у дома
се връщам, свил се в нощната прохлада.
Ти няма да си много дни сама,
а болката по мен не е преграда.
Отпред е мракът. Мяркат се отзад
алеята, реката… Вече чужди,
не си щастлива ти, ни аз – злорад.
И сме достъпни, но не сме си нужни.
© Превод от руски: Иван Есенски
AFISH.BG
