АЗ СРЕЩНАХ ВАС – ОТНОВО В МЕНЕ
сърцето мъртво оживя,
а споменът за златно време
в сърцето върна топлина.
Понякога във късна есен
се случват дни и има час,
когато пролетната песен
отново затрептява в нас.
Тогава пак от вдъхновение
на миналите ни мечти,
в забравеното упоение
се взирам в милите черти.
И след вековната раздяла
аз гледам ви като на сън,
а звуци в тишината бяла
не спират тихият си звън.
На спомените в упование
— животът връща се готов
да сложи в нас очарование,
а във душата ми — любов.
© Превод от руски: Георги Динински
НА ПОДА СЕДНАЛА САМА,
като във въглени студени
тя в купчината от писма
се ровеше с ръце вдървени.
Познатите листа в ръка
държеше, гледаше ги вяло —
душата хвърля взор така
към изоставеното тяло.
О, колко отлетял и скъп
живот — безкрайно надалече!
О, колко мигове на скръб,
любов и радост, мъртва вече!…
Стоях и гледах онемял,
готов да падна на колене,
и ме обзе ужасна жал —
мил призрак сякаш бе пред мене.
ТЪЙ КАКТО СВИТЪКЪТ ПРЕД МЕН
дими над тлееща жарава
и огън скрит и приглушен
слова и букви заличава —
тъй и животът ми мъждука
и тъжно се превръща в дим,
тъй постепенно гасна в скука
през дните — низ непоносим.
Небе, ако поне за час
на воля пламъкът горял би,
без мъка вече и без жалби
бих пламнал — и угаснал аз.
© Превод от руски: Кирил Кадийски
AFISH.BG
