ЗА ПРОТОКОЛА
И…беше блус. Защото беше нежен.
Но беше умен и това накъса
щастливото ми чувство на невежа.
И се опомних, че е много късно.
Не са часът, годината, животът,
в които да се срещаме съдбовно.
И се прибрах в сърцето си, защото
не искам повече да съм виновна.
Не искам през несбъднати недели
да преживявам минало излишно.
Не искам еднократната постеля
да свикне и през други дни да диша.
И се прибрах при буквите, които
красиво ще изпиша във “раздяла”.
И нека Бог се грижи за душите,
аз вече имам тяло, само тяло.
Възможно е със тяло да живея,
възможно е да не осъмна жива.
Но се кълна в неделната идея,
че беше блус. За справка на архива.
© Камелия Кондова
AFISH.BG
