Може би изглежда странно, но преди 2 дни на 24 май са родени трима Нобелови лауреати. И то какви!
Последният, който грабна Нобел миналата година, е Боб Дилън. Удостояването му с най-високата премия предизвика възторзи и охулвания, но срещу решенията на Шведската академия оспорвания не се приемат. Веднъж взети, те остават завинаги.
Боб Дилън с Джоан Бейз
Затова ви предлагаме един текст на Боб Дилън, напълно в синхрон с цялото му многогодишно творчество и с жизнените му позиции.
Квартала на скръбта
Продават гледки от бесилото,
паспорти вапсат в цвят кафяв,
бръснарницата пълна е с моряци –
дошъл е цирк в града.
Пристига слепият патрулен,
докарали са го до транс…
С една ръка държи въжеиграча,
а другата е в гащите заврял.
В отряда по безредици са нервни
от нужда да вървят,
докато с Лейди гледаме отвъд
квартала на скръбта.
Пепеляшка изглежда тъй лесна:
„От един дол сме…“, казва
и пъха ръце в задните джобове,
както Бет Дейвис го прави.
И влиза Ромео, той стене:
„Смятам, че ми принадлежиш.“
А някой: „Сгрешил си адреса, приятел,
я си върви.“
Едничкият самотен звук, останал
подир линейките в нощта,
е от метлата на Пепеляшка
в квартала на скръбта.
Луната почти се е скрила,
звездите и те се топят,
дори врачката прибира
всички свои неща.
Всички, освен Каин и Авел,
и гърбушкото от Нотр Дам;
всичките правят любов,
или очакват дъжда.
Добрият самарянин се облича,
за шоуто на вечерта,
на карнавала ще отива
в квартала на скръбта.
Офелия – стои под балкона
за нея тъй ме е страх –
на двайсет и две години
е вече стара мома;
намира смъртта романтична
и носи ризница;
по занаят – религиозна,
а по грях – безжизнена.
И макар очи да е впила
в Ноевата дъга,
тя непрестанно наднича
в квартала на скръбта.
Айнщайн в костюм на Робин Худ,
с един багажник спомени
премина оттук преди час
с другаря си – ревнив свещеник.
Беше тъй безукорно ужàсен,
когато цигара измуфти;
и изчезна да души канали
и рецитира буквите.
Сега не би го и погледнал,
но някога събираше тълпа
с електрическата си цигулка
в квартала на скръбта.
Доктор Кал държи своя свят
в една кожена чаша,
но импотентните му болни
опитват да я смачкат.
Медсестрата му – местна глупачка
върти цианидната яма
и държи картите с надпис:
„Смили се над душата му.“
Всички свирят на прости свирки,
чуй ги как свистят –
можеш, ако източиш глава над
квартала на скръбта.
Отсреща са заковали кепенците –
приготвят се за пиршество.
Фантомът от операта –
в идеалния образ на поп.
Хранят Казанова с лъжица –
увереност да му вдъхнат
и после да умре самонадеяно
от натравяне със думи.
А Фантомът крещи на дръгливи момичета:
„Чупката, ако не знаете това:
наказват Казанова, задето отишъл
в квартала на скръбта.“
А в полунощ всички агенти
и дружината суперхора
излизат и подбират всички,
дето знаят много;
отвеждат ги във фабриката,
там с инфарктната машина
ги опасват през плещите,
после идва керосинът,
донесен от дворците,
от мъже, които следят
и гледат никой да не им избяга
в квартала на скръбта.
Хвала на Нерон и Нептун.
Титаник към деня лети
и всички там се питат
„На коя страна си ти?“
А Езра Паунд и Т. С. Елиът
капитански дуел въртят
сред смях на певци на калипсо
и рибари с цветя,
насред морската витрина –
сред русалки с красота,
неоставила и мисъл
за квартала на скръбта.
Да, получих писмото ти вчера,
(когато се счупи брава),
когато ме попита как съм.
Да не беше шега?
Всички, дето споменаваш,
знам ги – куци са бая,
бе нужно да сменя лицата,
да имат други имена.
Сега не мога да чета добре,
не пращай повече писма,
освен ако не са от
квартала на скръбта.
© Превод от английски: Стефан Радев
AFISH.BG
