Роден е в Москва, в семейство на грузинци, дошли от Тбилиси и винаги е творил на руски. На 17-годишна възраст, се записва като доброволец в пехотата на Червената армия и от 1942 г. участва в сраженията.
След войната започва да пише музика и текстове за песни и скоро след това започва да изнася концерти. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани се от ръка на ръка (т.нар. магнитиздат), както в Съветския съюз, така и в други славянски страни.
През 1969 г. негова музика е вкючена във филма „Бялото слънце на пустинята“.Може би един от най-известните стихове на Окуджава, „Возьмемся за руки, друзья, чтоб не пропасть поодиночке”, първоначално изглеждал безобиден за властите, но до време. Пресата го обвинявала в инфантилност при споделянето на подобни чувства. Третият негов сборник с поезия трябвало да се казва „Песенка о полночном троллейбусе“, на едноименната песен, в която се разказвало за последния тролей, последна надежда за прибиране у дома на всички „корабокрушенци“, т.е. пияници, скитащи из самотните московски улици. Но безпощадното не време не му отпуска срок, за да я види на бял свят.
С Владимир Висоцки
Стиховете на Булат Шалвович са преведени и издадени в България за пръв път през 1975 г., а след това неколкократно преиздавани.
Може би най-популярното му стихотворение, „Молитвата на Франсоа Вийон”, AFISH.BG публикува днес, в деня на рождението на неговия автор.
Молитва на Франсоа Вийон
Дорде се върти земята и слънчев отблясък играй,
на кого каквото не стига, всекиму,господи, дай:
разум дай на мъдреца, на страхливеца — кон устрелен,
дай на щастливия — злато… И не забравяй за мен.
Дорде се върти земята — господи, ти си над нас! —
дай на жадния властник да се насити на власт,
дай на прахосника щедрост даже в последния ден,
дай на Каин утеха… И не забравяй за мен.
Зная, че ти си всесилен, вярвам в твоята мъдрост без край,
както пада войника и вярва, че го чака небесен рай,
както в тихите твои думи вярва нашият слух несмутим,
както вярваме ние самите, без да знаем какво творим!
Господи, мой боже, с тия зелени очи!
Дорде се върти земята и удивено мълчи,
и дордето все още и стигат време и огън свещен,
дай ти на всеки по нещо… И не забравяй за мен.
Превод от руски: Иван Николов
Окуджава е автор и на една от най-великите руски песни – „Десятый наш десантный батальон” от филма „Белоруската гара”, която предлагаме на вашето внимание:
AFISH.BG
