ГРУЗИНСКА ПЕСНИЧКА
Кръгла гроздова семка в земята ще ровна,
ще целуна лозата и грозд ще откъсна благат,
искам гости да викна, да светна от грижа любовна…
Инак има ли смисъл да живея на белия свят?
Заповядайте, гости, и всеки, доде се гощава,
нека лошо и хубаво с мен сподели като брат.
А за мойте беди и съмненя бог да прощава…
Инак има ли смисъл да живея на белия свят?
В тъмноалено моята Дали за мен ще запее,
в черно-бяло ще спра и глава ще склоня като цвят
и склонен ще умра от любов и от мъка по нея…
Инак има ли смисъл да живея на белия свят?
И когато за сетен път грейне Зорницата чиста,
нека дойдат наяве и пак се повторят стократ
биво сил и орел белоглав, и пъстърва златиста…
Инак има ли смисъл да живея на белия свят?
© Превод от руски: Иван Николов
РАЗМИСЪЛ КРАЙ ДОМА НА ТИЦИАН ТАБИДЗЕ
Хора, хорица, пазете своите певци!
Не гответе преди време техните венци!
Може да е утре, днеска гибелния час –
ах, пазете ни, за бога, от един сред вас!
Ах, пазете ни, пазете, с грехове и без!
Нейде ходи, млад и хубав, нашият Дантес.
Още нявгашните клетви има той наум,
но векът в цевта му втъква новия куршум.
Нейде нашият Мартинов мята се ноще:
стига му едно убийство, повече не ще,
но на челото му има съдбоносен знак,
времето му повелява да убие пак.
Ах, пазете ни от спусък на глупашки пръст,
от безмозъчни любими, от престолна мъст!
И пазете ни, додето живи сме сред вас,
и не тъй, че да замлъкне живият ни глас,
и не както пази свойте кучета кучкар
и кучкарите си както пази всеки цар…
Ний безплатно ще ви пеем, ний не щем венци –
хорица, пазете само своите певци!
ХУДОЖНИКЪТ ПИРОСМАНИ
След звън на пъстри кани
заспим ли розов сън,
прекрачва Пиросмани
от рамките навън.
Прекрачва и раздава
невиждани платна,
далеч от шум и слава –
за порция храна.
С треперещи колени
той чака, тих и свит,
но своите елени
рисува с поглед сит,
но свойта Маргарита
изписва в горски кът
с гръд винаги открита
и с бенка всеки път.
Светът е пял, пирувал,
танцувал и звучал
и той го е рисувал –
личи си – без печал.
И затова е жалко,
че супата в тоз свят
била е вечно малко
за неговия глад!
© Превод от руски: Валери Петров
***
Пак „сбогом” гарата говори.
Ще разцъфти зелен сигнал,
прегръдката си ще разтвори
бариерата – без капка жал.
Аз клетви няма да изричам,
да гледам бъдното смутен…
Но дни и версти все ще тичат
покрай вагоните – към теб.
И лес, и хоризонт далечен,
животът – като влаков дим
към теб, към теб ще водят вечно,
тъй както оня път – към Рим!
© Превод от руски: Кирил Кадийски
МОЛИТВАТА НА ФРАНСОА ВИЙОН
Дорде се върти земята и слънчев отблясък играй,
на кого какво не стига, всекиму, Господи, дай:
разум дай на мъдреца, на страхливеца . кон устрелен,
на щастливеца злато… И не забравяй за мен.
Дорде се върти земята – Господи, ти си над нас! –
дай на жадния властник да се насити на власт,
дай на прахосника щедрост даже в последния ден,
дай на Каин утеха… И не забравяй за мен.
Зная, че ти си всесилен, вярвам в твоята мъдрост без край,
както пада войника и вярва, че го чака небесен рай,
както в тихите твои думи вярва нашия слух несмутим,
както вярваме ние самите, без да знаем какво творим!
Господи, боже мой, с тия зелени очи!
Дорде се върти земята и удивено мълчи
и дордето все още й стига време и огън свещен,
дай ти на всеки по нещо… И не забравяй за мен.
© Превод от руски: Иван Николов
© Булат Окуджава, Стихотворения, 1983
AFISH.BG
