СОДОМ
И плъзна заразата на греха
из целия разблуден град.
И се настани под всяка стреха
разложение и разврат.
И от праведни содомчани
там се нарекоха содомити.
И не помислиха сред гълчавата,
че Господ може да се обиди.
И се отвори на ада ямата
в прогнилия земен под.
А не знаеше Господ дали няма
да падне и небесният свод.
И изсипа Той над Содом
огън и жупел, и страшен мор.
И заличи всеки бордей и дом,
а смъртта подхрани с тор.
Но съжали после Господ,
че на земята, с огън ощавена,
не остана жива душа за посев
и грях – за опрощаване.
СТЕНАТА НА РАЯ
Ангели в работни раса
укрепват стената на рая,
че от всички Божи места
него най-много го знаят.
И под обсада е – сякаш
небесен Йерихон – раят.
И пред стените му чакат
тълпи от души разкаяни.
Но един Вавилон вече
е сриван от души много.
А гдето животът е вечен,
много души са тегоба.
И расте висока стената,
зад която никой не страда.
За да отблъсне вълната
на емигриралите от ада.
ДА УБИЕШ БЛУДНИЦА
И замеряха блудницата с камъни.
И най-грешният пръв камък хвърли,
този, който бе преспал с нея в хана
на рогозка, от телата раздърпана.
И се разкриви лицето й страшно,
когато разбра, че я убиват, задето
ще прикрият своя неприкрит грях и
чисти ще се разотидат по домовете.
И трябваше позорът неин да бъде,
сякаш те нямаха нищо общо с него.
Но законът Мойсеев тъй бе отсъдил:
убий блудницата, с която си легнал!
И растеше над нея камарата камъни,
и я затрупваше без никаква милост.
Но в общата ярост никой не схвана,
че така й вдигат надгробна могила.
БРАТЪТ НА БЛУДНИЯ СИН
И се намести в очите му злобата,
както на Каин към невинния Авел.
И възненавиди брата си едноутробен,
че посрещането му не проумяваше.
И бащината му радост и почит
към отлъчения от род и домашен праг.
Овенът заклан, с кръв източена,
защо е не знаеше по-големият брат.
Като че ли бе някакъв празник
завръщането в дома на сина блуден.
И трябваше да крие омразата си
пред всички насъбрали се люде.
А той бе вървял все със стадото
и в кошара е бил винаги вкарван.
Докато брат му през своята младост
бе напуснал дома бащин и вярата.
И не проумяваше той още нещо –
на праведен няма какво да простиш,
а е лесно да се прости на грешния
както на заблудена овца – пастир.
Георги Николов
AFISH.BG
