ЛЮБОВ
В този бар бяха седнали вчера те
и днес в него пак гледам ги двамата:
а отвъд шейсетте кавалерът е,
и кажи-речи бабичка – дамата.
И навярно вината в коняка е
или в нежния звук на пианото,
но те чувстват се другаде някъде
и той с длан й погалва коляното.
А това не убягва от погледа
на момчетата с дънки във ъгъла
и тя бързо оправя си роклята,
но не ги е, не ги е излъгала.
И те тъй откровено кикотят се,
тъй на място от смях не се свъртат те,
че аз казвам им: Ех, слепи котенца,
някой ден вий ще бъдете “дъртите”
и тогава – мен, стареца, слушайте –
фантастичен късмет ще извадите,
ако в тяхната възраст заслужите
като тях да разсмивате младите!
© Валери Петров
AFISH.BG
