През 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в знакови за българското кино филми, като „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“, „Адио, Рио!”, „Преброяване на дивите зайци”, „Ешелоните”, „Иван и Александра”, „Мадам Бовари от Сливен”, „АкаТаМус”, „Гори, гори огънче”.
С Невена Коканова
Репликата му „Една боза от 6 стотинки“, от филма „Момчето си отива“, е считана за култова от неговите безброй почитатели. Това е една от първите му роли, която остава и най-известната му. Във филма си партнира с Невена Коканова и това поражда слухове за интимна връзка между тях. Трифонов отрича, но подчертава, че благодарение на съвместната им работа, впоследствие получава много предложения за работа в киното.
В “Изпит” на Георги Дюлгеров
В едно интервю за в. “Култура” той споделя: „Много пъти са ме питали, особено на маса, имал ли съм “нещо” с Венчето Коканова, като под “нещо” се подразбира някакъв плътски контакт и т.н. “Една боза от 6 стотинки” е репликата, с която започва подобен разговор и продължава с “Хубав филм беше „Момчето си отива“… Къде го снимахте? Във Враца ли? Ти на колко години беше?… А Венчето?… Ей, тц, тц, тц…” Следват няколко въпроса от рода на “Как изпи толкова боза”, за да стигнем до баш въпроса “а бе ти Венчето Коканова… ли си я?” Аз веднага казвам “Няма такова нещо” и привеждам куп доказателства като “Тя е такъв свестен човек” и други подобни щуротии…, след което събеседникът загубва интерес към разговора и видимо се натъжава. Истината е, че до 1973-та познавах Невена Коканова само от “Крадецът на праскови”, където тя се целуваше с някакъв небръснат актьор на име Раде Маркович… И когато в “Момчето си отива” тя ме целуна леко по бузата, аз бях безкрайно приятно изненадан, но гладко избръснат. Като “целунат от Невена” после имах много работа в киното, за което съм ѝ безкрайно благодарен”
В “Защитете дребните животни”
Не само целунат от Невена Коканова, но преди всичко целунат от Господ, Филип Трифонов остава сред най-обичаните български актьори. Въпреки състоянието на тази професия и трудностите в изявите на нейните представители.
Трифонов пише сам две пиеси – „Западна Германия – отечество мое” и „Тя”, които сам играе в продъжение на 14 години… в ресторанти. С огромен успех.
В “Оркестър без име”
Относно българското кино, той с горчивина отбелязва в друго свое интервю: „Мисълта на Ленин „От всички изкуства за нас най-важно е киното” сякаш е непозната за българските законотворци и сега пари за два игрални филма в годината я има, я не. Не познавайки библейската мъдрост „По киното им ще ги познаете”, управляващите в държавата напразно се опитват да представят страната ни в благоприятна светлина пред света. Отделно, че кинотворците у нас в голямото си мнозинство са майстори на „кахърното киноизкуство” и са неспособни да видят една кахърна история откъм абсурдната й страна, за да ни доближат до истинското киноизкуство.”
На театралната сцена с Георги Мамалев в “Сако от велур”
За успели актьори той не смята тези, които се въртят по няколко пъти на ден в телевизионните реклами, нито заелите места в депутатските кресла. Според него успели актьори са Алберто Сорди и Нино Манфреди.
Филип Трифонов продължава да снима, продължава да бъде актьор от звездна величина. „Славеят ако пее за себе си, оперният певец пее за публиката. Същото важи и за актьора.”, убеден е той. Ние му пожелаваме несеквщи аплаузи! Заслужава ги!
AFISH.BG
