ВЯРНОСТ
От неговите стъпки – твойте са по-предани.
По-сигурни от неговите – твоите ръце.
Очите ти по-всеотдайно в мен са вгледани.
И може би отчаян мислиш, че съм без сърце.
Но мойте стъпки сякаш пуснали са корени
неизтръгваеми, дълбоки в в неговия път.
Очите ми за неговите са разтворени
и само в неговите мойте длани се топят.
И все едно каква отплата ще получа аз.
кога и колко връща той, не тегля на везни.
И все едно дали по-верен е на случая,
или неуловимото той повече цени.
Остава мойта обич цяла, неразломена.
Над мене ветровете променливи нямат власт.
Кому съм вярна – нему ли? Или на спомена?
Не зная… Може би на себе си съм вярна аз.
© Блага Димитрова, „До утре“
AFISH.BG
