Ива Спиридонова е родена в гр. Кюстендил. Живее в София, занимава се с книгоиздаване и мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения. Редактор е на книги с поезия и проза по различни проекти, както и в онлайн списание “Нова Асоциална Поезия”.
**
Дали ще ми се смееш от затвора
на лудостта в променяща се личност
или ще ме сънуваш сред простора
на моята красива безграничност –
ще стъпвам върху раните по тебе,
оставени от вълчите ми зъби,
ще сграбча отреденото ми време
без нито миг да се загуби…
И мой ще е дори смеха ти грапав
и мисълта на всяка твоя клетка.
Отивайки си, истински оставам,
да разплатя последната си сметка.
**
Аз съм първа, последна. И бяла.
Нелечима съм. Хапче за сън.
Ти се молиш. Мечта ще остана.
Миг и вечност заключих отвън.
Аз съм всичко и нищо. Забрава.
Покаяние, рай съм. И смърт.
Тук оставам, когато ме няма.
И си тръгвам, оставайки път.
**
Във светлите жита на утрото
през облачните сънища ще тичам.
Ще бъда светлина и в руслото
на луд живот ще те обичам.
Във тъмните коси на нощите,
в безсъниците пак ще се събличам.
Ще бъда истинска до костите
на любовта, със устни на момиче.
И няма да се дам на времето
на съществуване непоносимо.
Отрекла тежестта на бремето,
ще съм, ще бъда, ще ме има…
© Ива Спиридонова, „Думите МИ”
© Снимки: Светослава Мадарова
AFISH.BG
