Тъжната новина дойде от семейството ѝ. Художникът-скулптор Маргарита Пуева е починала рано сутринта в Дюселдорф, Германия.
Тя е родена през 1950 г. в Перник, но възприема Велико Търново за роден град. Израства в най-романтичната част на Велико Търново, в близост до читалище „Надежда” и бившия конак, строен от „Кольо Фичето”. Първоначално семейството ѝ живее под наем в къщата на търновския богаташ Ламби Владков, а по-късно в една стара бейска къща, собственост на д-р Бояджиев, национализирана от народната власт. Малкото крехко момиченце, което често боледувало, си играело с куклите, но имало една мечта – да има истинска говореща кукла. Когато оставала самичка, вземала малко детско блокче и с цветни моливчета рисувала принцеси.
Завършва Художествения факултет на Великотърновския университет. Работи в областта на скулптурата и живописта. Част от творбите ѝ са притежание на музеи на изкуствата и на частни колекции в редица държави, сред които Белгия, Германия, Китай, Франция, Великобритания, Русия, САЩ, Ватикана и Венецуела. От 90-те години Маргарита Пуева живее и работи в Германия. Тя е сред носителите на наградата за скулптура на името на гениалния английски автор Хенри Мур. Определят творбите ѝ като изключителни и неповторими. Казват, че е автор, който е в състояние да размести светове в изкуството. През 2003 г. открива своя собствена галерия „Пуева” в Дюселдорф. Наред с интензивната си работа успява да съчетае двете дейности – на художник и галерист. Близките ѝ споделят, че е рисувала до последния си дъх.
Когато ставаше дума за това как е придобила такава популярност в какво се състои уникалният ѝ талант, тя вдигаше рамене и отговаряше: „Всички казват, че съм талантлива. Но аз не знам защо. За мен вдъхновението е вятър работа Просто се вторачваш в една точка и след няколко минути започваш да работиш. Дали идеята става за платно или за скулптура – това е някаква магия, няма обяснение, просто знаеш“.
Пред областния вестник „Борба“ само преди четири месеца художничката сподели: „Сега ще си тръгна, пък после – каквото стане. Аз съм спонтанна, наумя ли си нещо, запретвам ръкави и го правя, но планове в главата си отдавна не пазя, защото, както вече казах, контролът не е в моите ръце“. След себе си остави и две книги – едната преведена от немски език, „Пикасо не беше шарлатанин“, а втората – автобиографията ѝ „Поклон пред кралицата“.
Поклон, кралице!
Заглавна снимка: „24 часа“
AFISH.BG
