Харолд Пинтър е роден на 10 октомври 1930 г. в Лондон, в Хакни, работническо предградие на Ийст Енд, в семейството на обикновен еврейски шивач. Въпреки материалните трудности, израства в топла и любяща среда, която може би му дава неговия чист начин на възприемане на света и скромност, които не губи през целия си житейски път, въпреки високото и обществено значимо място, което достига като театрален драматург, сценарист, поет, писател, актьор и политически деец.
Първите си стихове Харолд пише на 16 години, малко след това напуска гимназията и се записва в Кралската академия за драматично изкуство, която също напуска след две години. Тогава започва периодът, през който Пинтър под псевдонима Дейвид Барън се препитава като актьор, обикаляйки Острова с малка пътуваща трупа. За да допълва мизерните си доходи, припечелва като амбулантен продавач на книги, мияч на прозорци и какво ли още не. През 1949 г. младежът е изправен пред съда, тъй като съзнателно отказва да отбие военната си служба, дори заявява, че ако при следваща война го мобилизират отново, пак няма да отиде.
Първата си пиеса, “Стаята”, Пинтър завършва през 1957 г. Към най-значимите му творби, критиците причисляват пиесите “Лека болка” (A Slight Ache, 1959), “Пазач” (Caretaker, 1960), “Любовниците” (The Lovers, 1963), “Завръщане у дома” (The Homecoming, 1965), “Предателство” (Betrayal, 1978), “Рожденият ден” (The Birthday Party, 1958), “Колекцията” (The Collection, 1962), “Стари времена” (Old Times, 1971), “Ничия земя” (No Man’s Land, 1975) и “Лунна светлина” (Moonlight, 1993).
Пинтър е известен и като режисьор и сценарист на филмите “Слугата” (The Servant), “Унищожителят на тикви” (The Pumpkin Eater), “Нещастен случай” (Accident), “Посредникът” (The Go-Between), “Жената на лейтенанта” (The French Lieutenant’s Woman) и “Предателство” (Betrayal).
Преди няколко години, през 2005 г., Пинтър се отказа публично от драматургията заради политиката с думите: „Написал съм 29 пиеси, нима не са достатъчни?!“ Смята, че има по-важни каузи, на които може да служи като вече широко призната и видна обществена фигура. Той е непримирим в левите си убеждения. Така го характеризира при новината за Нобеловата му награда и лауреатката на престижното отличие от предходната 2004 година Елфриде Йелинек: „поредният ляв“.
От Шведската нобелова академия определят творчеството му като „изследване на бездната, криеща се зад всекидневните брътвежи, и нахълтване в затворените стаи на потисничеството“. Изборът на Харолд Пинтър подразни мнозина по ред причини, включително естетическа закостенялост, но основно заради неговите идеи и критиката срещу нахлуването на американски и британски войници в Ирак. Политическата активност на писателя обаче съвсем не е от вчера. Още след преврата в Чили през 1973 г. той активно се ангажира със защитата на човешките права. По време на кризата в Косово през 1999 Пинтър заклеймява намесата на НАТО и заявява, че тя само „ще утежни мизерията и ужасите и ще съсипе страната“. В речта си пред СУ „Климент Охридски“, критикувайки западната „демокрация“ в средата на 90-те години на миналия век, Пинтър заяви: “В България, разбира се, сега има демократични структури и процедури и несъмнено думата „демокрация“ има своето действено и точно значение. В моята страна обаче думата „демокрация“ според мен е станала абстракция, балон, който лесно може да се пукне и който плува според въздушните течения, без установена, точна или конкретна връзка със земята под него. Реших, че може би ще ви бъде интересно да видите и обратната страна на медала и да анализирате начина, по който езикът бива използван в онова, което се нарича „свободен свят“. Да размислите върху срама, който лежи в основата му“. Речта му е уникална и остра, както всички негови публични изяви, за съжаление обаче и в България думата „демокрация“ съвсем няма своето точно значение. През януари 2002 г. Пинтър заболява от рак на гърлото. Умира на 24 декември през 2008 година.
Да си припомним някои от неговите откровения:
„Мразя бренди… мирише на съвременна литература.“
„Има неща, които човек си спомня, макар те никога не са се случили.“
„Няма ясни граници между истинско и измислено и правилно и грешно. Нищо не може да бъде определено категорично за правилно или грешно.“
„Когато се погледнеш в огледалото, е трудно да презираш другите.“
„Доброто писане ме вълнува и прави така, че животът да си заслужава да се живее.“
„Миналото е това, което си спомняш, което си въобразяваш, че си спомняш, което се убеждаваш, че си спомняш и което претендираш, че си спомняш.“
„За гражданина на всяка страна е задължение да казва това, което мисли.“
„Мисля, че крикетът е най-великото сътворение на Бог. По-добър е от секса, макар и секса да не е лош.“
„Не мисля, че съм мъдър. Притежавам критичен интелект, на който позволявам да работи.“
„Знам, че съм като трън в задника. Сега, след като имам рак, възнамерявам да бъда още по-голям трън.“
„Не искам да говоря за мъртвите, защото те са навсякъде.“
„Ирак е символ на нагласата на западните демокрации към останалия свят.“
„Понякога чувствам, че миналото никога не е минало.“
Заглавна снимка: bbc.co.uk
AFISH.BG
