ХИМН
Ако умра преди теб –
не бързай да ми затвориш очите;
сложи ми пръстените сребърни и гривните вити,
скрий ми една тетрадка и някакъв молив малък,
че не се знае какво ни чака оттатък.
Ако умреш преди мен
– в живота какво ли не става!, –
най-после ще ти призная: само ти ми беше останал;
ще целуна дългите пръсти с тяхната нежност тъмна
и сърцето ти, дето ми светеше в дните стръмни.
След това ще бъда готова –
тук без тебе какво да правя;
врагове ще ме помнят дълго и приятели ще ме забравят,
пак ще светят накичени сцени и спектакли ще се играят:
съжалявам само, че няма да видим края…
Затова пък ще чуем как зрънце въздъхва,
едно коренче бяло как разбутва пръстта,
как подземни води го поят и напътстват,
как по детски разглежда и харесва света;
как се надига – жизнерадостен троскот –
имена и години да заличи,
и любовта ни да скрие най-после
от чужди очи.
© Валентина Радинска, „Нощна книга”
AFISH.BG
