КЪЛНА СЕ ПРЕД ЛИЦЕТО НА ДАКТИЛА,
на Калиакра в грозния прибой,
спасителя се давеше – със сила,
със страшна сила давеше се той.
Той – музика от мускули и стави.
Роденият под знака на Лъва,
не вярваше – о, Боже, – че се дави,
самите ний не вярвахме в това.
Но давеше се той. С полупечални
движения в пенливия прибой,
пред всички нас тълпа потенциални
удавници… Ах, давеше се той
красиво… Без да вярва, че умира.
Прибоя за минута го срази.
(И лятото – финала му – Елвира
заплака с аркансилови сълзи.)
До дъно той душите развълнува.
Как гледахме ний в празния прибой.
Какво, че той не знаеше да плува?
Ний вярвахме, че ни спасява той.
© Христо Фотев
AFISH.BG