Наистина не знаем коя е вратата, която ще се отвори, след като друга някоя е хлопнала. През лятото един от най-старите вестници на прехода – „Новинар”, спря да излиза и екипът остана на улицата. Но не и част от снимките, които фоторепортерът Ани Петрова правеше за изданието от 90-те насам. Сега те могат да се видят в столичната галерия „Стубел” – арт салонът на ул. „Коста Лулчев” 2В е домакин на нейната самостоятелна изложба „Художникът в кадър”.
Пространството е приютило прекрасна колекция от 39 запечатани в черно и бяло образи, крити досега в архива на Ани. Всички журналисти, които правехме интервюта с големите таланти на България заедно с нейното артистично фотооко, знаем колко нестандартно може да бъде то. Снимките й не са обиковени, протоколно направени портрети, а уловят събедедниците с техните характерни състояния, жестове, настроения.
Ани има особен афинитет към художниците, затова в галерията сега са събрани само техни снимки. На шега твърди, че в минал живот вероятно самата тя е била художник. А това, което виждаме сега в галерия „Стубел”, е „нарисувано” с нейната любима „Практика”. Там няма клюка, няма опит някой да бъде „хванат в крачка”. Напротив, от всяка снимка лъха уважение към таланта и личността. Портретите са съпътствани и от кратки цитати от интервюта с художниците (някои вече далеч от нас), които превръщат изложбата наистина в документ за културата на прехода. Ето част от тях:
Магда Абазова: “Абстракцията за мен дава свобода. Тя изисква състояния, насторения, преживявания.”
Иван Андонов: “Ужасявам се, че толкова много хора нямат необходимост и не познават радостта, която могат да изпитат от духовната храна.”
Андрей Даниел: “Като растения ще си поникваме и умираме, без да сме разбрали за каво става дума.”
Иван Нинов: “Едно произведение на изкуството ще живее много по-дълго, отколкото един автомобил. Така че инвестирайте в картини.”
Петър Дочев: “Стремленията и усилията ми са насочени към времето, времето да диша в картините ми.”
Любен Зидаров: “Няма младо, няма старо, има можеш или не можеш. Няма значение в коя възраст си го направил.”
Кольо Карамфилов: “Така искам да се спъна в нечия усмивка.”
Валентин Старчев: “Събарянето на паметници наистина е вандализъм. Талибанизъм, зачеркване на идеи, отрязъци от историческо време, унищожаване на творчески присъствия в културната ни история.“
Захари Каменов: “Свещената крава и компютърът все някъде трябва да се срещнат.”
Величко Минеков: “Скулпторът е хамалин с душа на поет.”
Спартак Дерменджиев: “По паметниците ще ги познаете.”
Доньо Донев: „Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!” И аз спирам и рисувам.”
Генко Генков: “Бездушният човек не може нито да твори, нито да разбира от изкуство. Остра чувствителност – това е изкуството.”
Ани Петрова е носител на наградата „Черноризец Храбър” за фотожурналистика. Звучи малко тъжно, но изложбата й „Художникът в кадър” е плод на… фейсбук. Харесваме или не социалната мрежа, именно там галеристката Росица Доганджиева вижда снимките в профила на фоторепортерката. Предлага й да ги покаже в „Стубел” – идея, която завладява ума на Ани след закриването на „Новинар”. Тя започва да преглежда личния си арив, пресява около 300 снимки, от които накрая в колекцията влизат само 39. Струвало си е усилието.
Виолета Цветкова, AFISH.BG
