Художникът Жул Паскин е роден във Видин на 31 март през 1885 година. Появявава се на бял свят с името Юлиус Мордекай Пинкас. Става един от майсторите на Парижката школа. Макар многократно да заявява, че всичко дължи на Виена – градът, в който е учил, той е щастлив в Германия, където талантът на художник му носи добри доходи, и е изключително продуктивен в Париж, където е една от големите фигури в живописта през 20-те години.
Краткият и пълен с пътешествия живот на Паскин оставя след него стотици картини, много от тях портрети и градски пейзажи, от които днес можем да надничаме в отдавна изчезнали градове и лица. Паскин рисува често за вестници и списания и всъщност с това творбите му стават хиляди – някои от тях са акварели, шаржове и офорти.
Когато Юлиус е на 7-годишна възраст семейството му се премества в Букурещ. Бъдещият художник учи във Виена, Мюнхен и Берлин, а германските списания са първите му места за изява. След като натрупва известност, в края на 1905 г. Юлиус Пинкас заминава за Париж, където влиза в компанията на художници в Монпарнас.
Макар Паскин официално да е представител на експресионизма, в творбите му все още личи силно влияние на импресионизма и пост-импресионизма. По стил те си приличат по-скоро с картините на Пол Гоген и Винсент Ван Гог (с последния Паскин има общи изложби), а Парижката школа, в която влизат той, заедно с Модилиани и Марк Шагал, оформя цели поколения художници. Паскин е един от артистите, които задават посоки и на американската живопис, неслучайно много от творбите му се излагат в САЩ и се изкупуват от колекционери там. Особеностите на Паскин и художниците около него е влиянието и на своеобразен натурализъм, повлиял силно Париж във времето на Бел Епок.
Родната стряха на големия творец, който винаги с гордост заявяваше, че е българин, беше съборена най-безотговорно в средата на 70-те години на миналия век и днес в крайдунавския град няма и помен от нея.
Родната къща на художника в гр. Видин
Любопитен е фактът, че част от барелефните орнаменти от фасадата на сградата първоначално са били съхранени в стопанския двор на съседния на Видин гр. Дунавци, но и те се затрили някъде през годините.
Според местни художници от по-възрастното поколение, тези орнаменти са били съхранени с благородното намерение да бъде изграден музеен комплекс „Жул Паскин“, в който на фасадата на останалата неосъществена изложбена зала да бъдат вградени тези фигури – глави на антични божества.
Бул. “Клиши” 36 в Париж, където е било ателието на художника
Всичко това обаче остава само добро намерение. По същото време, може и доста преди това, в Париж на булевард „Клиши“ 36 французите не само че не събарят сградата, в която е имал ателие Паскин, но и поставят мраморна табела, обозначаваща мястото, където е работил и където е починал художникът експресионист.
На мястото, където навремето беше родната стряха на Жул, е поставен огромен камък, върху който са издълбани думите „На това място е бил домът, в който е роден художникът Жул Паскин“.
Единственото доказателство, което показва черно на бяло, че Паскин е роден във Видин, е свидетелството му за раждане. То се пази в Държавния архив на града, поясни шефът на Историческия музей в града Фионера Филипова. Е, постфактум, след 1989 година, уличката край съборената родна къща на художника бе назована с неговото име, а недалеч от мястото беше издигнат и барелеф на твореца…
Художникът умира млад – той се самоубива на 2 юни 1930 г., денят, в който е трябвало да открие своя изложба в Париж. Вече световноизвестен художник, негови творби са изложени в България през 1935 г., а едва 40 години по-късно е направена голяма изложба само с негови картини, която минава от София, през Пловдив и Видин. Следващата самостоятелна изложба с картини на Паскин е чак през 2013 г. Тогава със съдействието на Френското посолство в София е организирана изложбата „Жул Паскин – от Видин до Париж“.
„Бедни Паскин! Ти се самоуби, понеже усещаше, че не ще можеш да надскочиш себе си като художник… Ти беше единствен свидетел на своята вътрешна трагедия, докато приятелите ти те покриваха с хвалебствия, а купувачите изсипваха златен дъжд върху ателието ти… Твоята смърт е невероятно красива! Нужно бе да притежаваш наистина голям дух, за да сториш това, което извърши…“, казва за художника Алехо Карпентиер.
Самият Ърнест Хемингуей пише за Паскин през 1960 година в „Безкраен празник“: „Приличаше повече на герой от Бродуей от края на миналото столетие, отколкото на талантлив художник, какъвто всъщност беше, и след това, когато той се обеси, обичах да си го спомням така, както го видях онази вечер в Кафе ди Дом. Казват, че семената на това, което ще направим, са в нас, но винаги ми се струва, че при тези, които си правят шеги с живота, семената се покриват с по-добре наторена почва.“
AFISH.BG
