Хубава и проклета си…
С плахи гълъби в пазвите,
с тръпка вечност в бедрото
и с отрова на устните.
Хубава и проклета си…
Идваш в моето диво лозе,
лягаш в сламеното ми ложе
и ме любиш пламенно.
Но в душата ми буренясала
се събуждат сестрите твои
и със камъни те прогонват.
Ах, една не потърси камък,
а сърцето ми запокити
във нозете ти и продума:
„Хубава и проклета си!“
© Петър Анастасов
AFISH.BG
