Животът й – и професионалният, и любовният, и чисто битийният – са дъвкани и предвъквани, извадени са на показ истини и слухове, всичко онова, което въздига или се опитва да принизи един човек, чиито душа и тяло са на длан в светлините на рампата или в окото на камерите. Низшите духом се хранят с пикантерийте – скандалджийка, алкохоличка, въртиопашка, но за хората тя си остава иконата от екрана, за приятелите си – прекрасната, безкрайно добра и човечна, земна и безхитростна Катя.
Колеги и киноткритици твърдят, че тя е изиграла най-удивителните паузи в актьорската професия. След нея паузата е огромна. И няма кой да я наруши. Защото такива актриси се раждат, не се произвеждат в НАТФИЗ.
След смъртта й се написаха статии и книги, издадоха се нейните собствени „книжни квадратчета”, листчетата, на които е писала, защото ракът в гърлото е отнел гласа й, видяха бял свят картините й, заснет беше филм за нея. Това са все щрихи към образа й. Многоликият й образ. Него може да види всеки във филмите й – в „Козият рог” и „Катина”, в „Иван Кондарев” и „Вилна зона”, в „Звезди в косите, сълзи в очите” и „Матриархат”, в „Ева на третия етаж” и „Всички и никой”, във всичките ленти и във всичките роли тя е оставила частица от себе си. Затова ще ни липсва много, много дълго.
AFISH.BG
