Крейг излезе на улицата и седна на една маса, от която се виждаше пристанището. Той беше единственият посетител в ресторанта. Беше приятно така, сам, с лице към малкото, окъпано в слънце синьо пристанище, с мисълта за предстоящия обяд и Клайн, който щеше да го чака целия следобед всичко това му действуваше успокояващо. Поръча си пастис в чест на рибарите и винарите на Касис и се зае да изучава бавно менюто.
Поръча си dorade и бутилка сухо бяло вино, а междувременно си пиеше на бавни глътки пастиса. Сладникавият му вкус го караше да чувствува близостта на Средиземно море, извика в паметта му дните, прекарани в безделие. Времето, прекарано с Констънс, му повлия благотворно. Помисли си за нея с нежност. Знаеше, че ако използува думата в нейно присъствие, тя щеше да изпадне в ярост. Няма значение. Хубава дума е. Хората не се отнасят един към друг достатъчно нежно. Те си казват, че се обичат, а в действителност само се стремят да се използуват един друг, да се покровителствуват, да властват един над друг, да се терзаят, да се унищожават, да плачат един за друг. А те с Констънс, ако не винаги, то в повечето случаи се наслаждаваха един на друг и думата „нежност“ бе подходяща за техните отношения, както и всяка друга. Прогонваше от себе си мисълта за Сан Франциско.
Каза на Констънс: „Обичам те“ — и на Гейл бе казал: „Обичам те“ — и в двата случая бе казал истината. Възможно е тези думи да се отнасяха и за едната, и за другата едновременно. Тук, под слънчевите лъчи, над чаша млечнобяла студена южна напитка, това му се стори напълно възможно.
© Превод от английски: Мария Пейкова
AFISH.BG
