***
Джон Роберт Коломбо, поет от Канада
и мой приятел
поиска да му обясним
какво е това
робство.
Той беше дошъл от една зелена страна,
на знамето на която има не “Свобода
или смърт!”,
а протегната кленова длан.
И не му беше толкова лесно да разбере
какво е това
робство.
Ние му казахме: “Властта беше тяхна…”
Той вдигна рамене: “Избори…”
И ние прихнахме весело.
Ние му обяснихме: “Те бяха навсякъде…”
Той разбиращо кимна: “Да, да, окупация…”
И ние се усмихнахме деликатно.
Ние му обяснихме: “Те можеха да убиват…”
Той се сепна: “Война, така ли?…”
И ние се позасмяхме, без да искаме.
Ние извикахме: “Те събираха кръвен данък!”
Той кимна разбиращо:
“Ами да, лоша данъчна система.”
И ние се засмяхме през сълзи.
Хей, кръчмарю! Налей от пелина,
нарежи от мезето! И – наздраве!
Не можахме да се разберем!
Радвам се за теб, приятелю Коломбо,
и ти завиждам.
Но кажи ми тогава,
какво е това
свобода?
***
Забравям за жени,
във мене
влюбени,
забравям
за обичани
със страст…
Забравям
за изгубен
ден и час –
боли ме
за приятели
изгубени.
А винаги
от тях
съм страдал
аз.
Диалектика на пръстите
Съкрушително единство на петима.
Четирима винаги единни.
Четирима винаги праволинейни
и един –
опълчен срещу тях.
Четирима страшно силни!
И безсилни!
Те не могат хвана нож,
нито дръжка на тесла,
ако петият
не е против!
Заради хляба
Хлябът? Той е страшно нещо!
Блеснал в нашите гледци,
той от нас извайва вещо
несравними хитреци.
И предаваме, и мразим,
или лазим по корем
своя къшей да опазим,
всеки ден да го ядем.
И така докрай, додето
всъщност се обезличим
и за късчето проклето
същността си подменим.
И додето дойде време
за последния ни час.
Хлябът, който ний ядеме,
хлябът ни изяжда нас.
* * *
Пиша стихове,казваш.
И какво от това? –
Стихове пишат хиляди.
Момичетата ги харесвали, казваш.
И какво от това? –
Никое не ме е целунало заради тях.
Бил съм известен, казваш.
И какво от това? –
На масата и двамата изядохме
по едно парченце.
Все пак друго било то, казваш.
Право е, друго си е –
имам невроза и кръвно налягане.
Щели, казваш, да ме споменават.
Знаеш ли
два метра под земята е пълна тишина.
А защо не съм се откажел тогава, кипваш.
А, виж, това не зная.
Нямам сила. Тая работа не е само моя.
Някой диктува.
AFISH.BG
