• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„Хлябът, който ний ядеме, хлябът ни изяжда нас…”

afish by afish
18 April 2017
in Поезия
0
„Хлябът, който ний ядеме, хлябът ни изяжда нас…”
0
SHARES
64
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

***
Джон Роберт Коломбо, поет от Канада
и мой приятел
поиска да му обясним
какво е това
робство.
Той беше дошъл от една зелена страна,
на знамето на която има не “Свобода
или смърт!”,
а протегната кленова длан.
И не му беше толкова лесно да разбере
какво е това
робство.
Ние му казахме: “Властта беше тяхна…”
Той вдигна рамене: “Избори…”
И ние прихнахме весело.
Ние му обяснихме: “Те бяха навсякъде…”
Той разбиращо кимна: “Да, да, окупация…”
И ние се усмихнахме деликатно.
Ние му обяснихме: “Те можеха да убиват…”
Той се сепна: “Война, така ли?…”
И ние се позасмяхме, без да искаме.
Ние извикахме: “Те събираха кръвен данък!”
Той кимна разбиращо:
“Ами да, лоша данъчна система.”
И ние се засмяхме през сълзи.
Хей, кръчмарю! Налей от пелина,
нарежи от мезето! И – наздраве!
Не можахме да се разберем!
Радвам се за теб, приятелю Коломбо,
и ти завиждам.
Но кажи ми тогава,
какво е това
свобода?

***
Забравям за жени,
във мене
влюбени,
забравям
за обичани
със страст…
Забравям
за изгубен
ден и час –
боли ме
за приятели
изгубени.
А винаги
от тях
съм страдал
аз.

Диалектика на пръстите

Съкрушително единство на петима.
Четирима винаги единни.
Четирима винаги праволинейни
и един –
опълчен срещу тях.
Четирима страшно силни!
И безсилни!
Те не могат хвана нож,
нито дръжка на тесла,
ако петият
не е против!

Заради хляба

Хлябът? Той е страшно нещо!
Блеснал в нашите гледци,
той от нас извайва вещо
несравними хитреци.

И предаваме, и мразим,
или лазим по корем
своя къшей да опазим,
всеки ден да го ядем.

И така докрай, додето
всъщност се обезличим
и за късчето проклето
същността си подменим.

И додето дойде време
за последния ни час.
Хлябът, който ний ядеме,
хлябът ни изяжда нас.

* * *

Пиша стихове,казваш.
И какво от това? –
Стихове пишат хиляди.

Момичетата ги харесвали, казваш.
И какво от това? –
Никое не ме е целунало заради тях.

Бил съм известен, казваш.
И какво от това? –
На масата и двамата изядохме
по едно парченце.

Все пак друго било то, казваш.
Право е, друго си е –
имам невроза и кръвно налягане.

Щели, казваш, да ме споменават.
Знаеш ли
два метра под земята е пълна тишина.

А защо не съм се откажел тогава, кипваш.
А, виж, това не зная.
Нямам сила. Тая работа не е само моя.

Някой диктува.

AFISH.BG

Tags: андрей германов
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist