Харисън Форд се ражда на 13 юли 1942 година в Чикаго. Баща му е ирландец, а майка му е руска еврейка. Завършва Maine Township High School East. След това се мести в Ripon College в Уисконсин, където учи за кратко актьорско майсторство. Първите му изяви са в телевизията. Ролите там не му носят очакваното удовлетворение. Не постига особени успехи, затова се отказва от актьорството и започва да се занимава с дърводелство.
Опитва истинска реализация на чувствата си и в любовта. 1964 година го праща под венчилото с Маркуард, от която има две деца, но се развеждат след по-малко от 10 години брак. Втората му съпруга, която също го дарява с две деца, се разделя с него през 2004-а. От третата си жена Калиста Флокхарт има едно дете. С Калиста се венчават преди шест години.
Три години след като се отказва от творческата кариера на актьор, Форд се завръща с филма “Американски графити” на Джордж Лукас, с Ричард Драйфус през 1973 г. Година по-късно се снима в “The Conversation” на Франсис Форд Копола, с Джийн Хекман. Безспорно 1977 г. е годината, в която Харисън Форд става световно известен. Причината е премиерата на “Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда” на Лукас. В края на 80-те, през 1979 г., излиза и “Апокалипсис сега” на Франсис Форд Копола, с Марлон Брандо, Мартин Шийн, Лорънс Фишбърн, Денис Хопър и др.
80-те започват ударно за Харисън – година след премиерата на “Междузвездни войни: Епизод V – Империята отвръща на удара” на екран излиза “Индиана Джоунс: Похитителите на изчезналия кивот” на Стивън Спилбърг. Сега вече кариерата му е повече от успешна и той няма намерение да се отказва втори път от нея. Снима се в “Блейд рънър” на Ридли Скот през 1982 г., а през 1983 г. излиза и “Междузвездни войни: Епизод VI – Завръщането на джедаите”. Няма време за почивка: през 1984 г. по екраните тръгва “Индиана Джоунс и храмът на обречените”, отново режисиран от Спилбърг. В две поредни години Форд се снима в два филма на Питър Уиър – “Witness” и “The Mosquito Coast”. В края на 80-те участва още в “Безумецът” (1988) на Роман Полански, “Работещо момиче” (1988) на Майк Никълс, със Сигорни Уивър, Мелани Грифит, Алек Болдуин и др. и “Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход” (1989) с Шон Конъри. 90-те години започват с “Невинен до доказване на противното” и “Относно Хенри” с Анет Бенинг. През 1992 г. излиза “Патриотични игри” на Филип Нойс, със Самюъл Джаксън. Година по-късно е премиерата на “Беглецът” с Томи Лий Джоунс, а през 1995 г. излиза филмът на Сидни Полак “Сабрина” с Джулия Ормънд.
През 1997 г. Харисън Форд си партнира с Брад Пит в “Жив дявол”, а същата година излиза и екшън драмата “Еър форс едно” с Гари Олдман, Глен Клоуз и др. Година по-късно е премиерата на “Седем дни, седем нощи”. Следват заглавия като “Прозрачно минало” (2000) на Робърт Земекис, с Мишел Пфайфър, “К-19″(2002) на Катрин Бигълоу, с Лиъм Нийсън, “Индиана Джоунс и кралството на Кристалния череп” (2008) на Стивън Спилбърг, с Кейт Бланшет и “Crossing Over” с Рей Лиота. От последните му филми са “Extraordinary Measures” (2010) и “Сутрешен блок” (2010) с Даян Кийтън и “Каубои и извънземни” (2011).
Харисън Форд е носител на наградата “Златен глобус”. Извън работата управлява хеликоптер и безмоторен самолет. Поддържа близко приятелство с бившия президент на САЩ Бил Клинтън.
На въпроса “Ако Раят съществува, какво бихте искали да ви каже Бог пред райските врати?”, Харисън Форд отговаря: “На живо изглеждаш много по-добре.” И уточнява:
“Не искам да бъда филмова звезда. Искам да участвам във филми, които са звезди.”
Снимка: wpaperhd.com
Борис Белев, AFISH.BG
