Знаете ли защо знакови столични сгради като Централната минерална баня, Централните хали, Богословския факултет на Софийския университет, Синодалната палата, храм-паметника „Св. Александър Невски”, двореца „Врана” и гробницата на княз Александър I Батенберг изглеждат по начина, по който ги помним от години? Красиви, стилни, несравними с други…
Истината се крие в името Харалампи Тачев. Първият български художник декоратор е работил по външното и вътрешното оформление на тези сгради, създали европейското лице на следосвобожденска София. Той е автор и на герба на столицата, и на художественото оформление на българските павилиони на девет световни изложения, включително тези в Лиеж през 1905-а, Милано през 1906-а, в Лондон през 1907-а… Роден е преди 141 г. на днешния ден, 19 юли. И ако изпитвате неудобство, че знаете твърде малко или почти нищо за един от най-талантливите български художници, можете да поправите грешката с разходка до Музея за история на София (Централна баня), където много негови творби, проекти и лични вещи са обединени в експозицията „Харалампи Тачев (1875-1941) – многоликият романтик”.
Сградата на Централната баня в София е декорирана от Харалампи Тачев
Харалампи Тачев е роден в Пловдив в семейството на Мария и Костадин Тачеви. Баща му умира твърде млад и бъдещият художник трябва да напусне училище, за да работи и помага да издръжката на семейството. Но не загърбва ученето. През деня се труди като чиновик, а след това посещава вечерни курсове, включително по стенография, френски и италиански език. След това завършва първия випуск на тогавашното Държавно рисувално училище (днес Национална художествена академия). А през 1900 г. , едва 25-годишен, по препоръка на проф. Иван Мърквичка създава герба на София. Именно неговият проект, с нанесени известни промени през годините, и досега е емблемата на столичния град.
Творчеството му е многолико, защото Тачев работи в различни области на изобразителното изкуство. Рисува пейзажи, прави илюстрации за вестници и календари, проекти на банкноти и пощенски марки. Занимава се с приложна графика – поздравителни адреси, оформление на книги, афиши и покани; с църковна стенопис, стъклопис и хералдика; с пространствено оформление на сгради…
През 1908-1910 г. именно Харалампи Тачев създава Манифеста за Независимостта на България. Негови са проектите за стъклописите на Ректората в Софийския университет и за сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (днес Столична библиотека). Освен споменатите знакови сгради в София, той декорира и фасадите на къщата-музей „Христо Ботев” в Калофер и на църквата „Св. Марина” в Пловдив.
Тачев е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство” (1903 г.) и става пръв негов председател. Участва в учредяването на Съюза на южнославянските художници „Лада” (1904 г.). През 1911 г. Харалампи Тачев е назначен за редовен преподавател в Държавното художествено-индустриално училище – наследник на Рисувалното училище. И за заслугите си към българското изкуство е награден с кавалерийски кръст на орден „Свети Александър” V степен (1920 г.) и с офицерски кръст на орден „За гражданска заслуга” ІV степен (1921 г.).
Проектът за герб на столицата, изработен от Харалампи Тачев и одобрен с подпис на княз Фердинанд, може да се види в изложбата в Музея за история на София. По-късно художникът добява и девиза “Расте, но не старее”
Ето запазеният в архивите разказ на самия Харалмпи Тачев за създаването на герба на София:
„София не притежаваше никакъв герб. Тогава кмет на града бе г. Хр. Г. Попов. Набързо той повика г. Мърквичка – Директор на Рисувалното училище, г. Добруски – Директор на Археологическия музей, и мен. Събрахме материал в свръзка с историята на града и се възложи на мен да изработя герба. Установих формата на щита, разделих го на 4 полета (ecartele — geviert), като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; a долните две – за другите сюжети, характерни за града…
По това време, когато работих герба, г. Добруски ми показа едно медалионче, намерено при разкопките на Трапезица – В. Търново. На него 6е изобразен един лъв в скачащо положение и едно малко лъвче под него –върху червен емайл. Взех големия лъв и го поставих върху отделно щитче, което сложих в средината на общия щит – в сърдцевината (dans l’abime), както се изразяват хералдицитe. Този мотив послужи и да подчертае факта, че София е приемница на старата столица В. Търново. Над щита поставих зидова корона (Couronne murale – Wandkrone), каквато имат право да носят само градските гербове…
Така беше приготвен гербът на нашата столица. Княз Фердинанд, сам голям познавач на хералдичното изкуство, го много хареса и утвърди. От него се направи копие и се изпрати в Париж.”
В горното дясно поле на герба Харалампи Тачев поставя образа на Ulpia Serdica, зает от една антична монета – идеята е да се подскаже старото име на София, Сердика. Горното ляво поле отдава дължимото на църквата „Света София”, дала съвременното име на града. Планината Витоша е в долното дясно поле като свидетел на исторически събития, случили се през вековете в северното й подножие. А в долното ляво поле на герба под златен балдахин е изобразена статуята на Apollo Medicus, насочващ към минералните извори на територията на града.
Днес една малка улица в софийския квартал „Лозенец” носи името на проф. Харалампи Тачев и напомня за артиста с неизчерпаем талант. И един документален филм – „Художникът и времето” на режисьора Иван Трайков по сценарий на Даниела Лазарова. По уличката може би никога няма да минете. Филма може би няма да видите, защото документалните филми рядко и спорадично стигат до телевизионния екран. Но можете да разгледате „Харалампи Тачев – многоликият романтик”, изложбата продължава чак до 2 октомври.
На заглавната снимка – Харалемпи Тачев в кадър от документалния филм „Художникът и времето”
Виолета Цветкова, AFISH.BG
