• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Изложби

Харалампи Тачев – романтичният декоратор

afish by afish
19 July 2016
in Изложби
0
Харалампи Тачев – романтичният декоратор
0
SHARES
3
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Знаете ли защо знакови столични сгради като Централната минерална баня, Централните хали, Богословския факултет на Софийския университет, Синодалната палата, храм-паметника „Св. Александър Невски”, двореца „Врана” и гробницата на княз Александър I Батенберг изглеждат по начина, по който ги помним от години? Красиви, стилни, несравними с други…

Истината се крие в името Харалампи Тачев. Първият български художник декоратор е работил по външното и вътрешното оформление на тези сгради, създали европейското лице на следосвобожденска София. Той е автор и на герба на столицата, и на художественото оформление на българските павилиони на девет световни изложения, включително тези в Лиеж през 1905-а, Милано през 1906-а, в Лондон през 1907-а… Роден е преди 141 г. на днешния ден, 19 юли. И ако изпитвате неудобство, че знаете твърде малко или почти нищо за един от най-талантливите български художници, можете да поправите грешката с разходка до Музея за история на София (Централна баня), където много негови творби, проекти и лични вещи са обединени в експозицията „Харалампи Тачев (1875-1941) – многоликият романтик”.

Сградата на Централната баня в София е декорирана от Харалампи Тачев

Харалампи Тачев е роден в Пловдив в семейството на Мария и Костадин Тачеви. Баща му умира твърде млад и бъдещият художник трябва да напусне училище, за да работи и помага да издръжката на семейството. Но не загърбва ученето. През деня се труди като чиновик, а след това посещава вечерни курсове, включително по стенография, френски и италиански език. След това завършва първия випуск на тогавашното Държавно рисувално училище (днес Национална художествена академия). А през 1900 г. , едва 25-годишен, по препоръка на проф. Иван Мърквичка създава герба на София. Именно неговият проект, с нанесени известни промени през годините, и досега е емблемата на столичния град.

Творчеството му е многолико, защото Тачев работи в различни области на изобразителното изкуство. Рисува пейзажи, прави илюстрации за вестници и календари, проекти на банкноти и пощенски марки. Занимава се с приложна графика – поздравителни адреси, оформление на книги, афиши и покани; с църковна стенопис, стъклопис и хералдика; с пространствено оформление на сгради…

През 1908-1910 г. именно Харалампи Тачев създава Манифеста за Независимостта на България. Негови са проектите за стъклописите на Ректората в Софийския университет и за сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (днес Столична библиотека). Освен споменатите знакови сгради в София, той декорира и фасадите на къщата-музей „Христо Ботев” в Калофер и  на църквата „Св. Марина” в Пловдив.

Тачев е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство” (1903 г.) и става пръв негов председател. Участва в учредяването на Съюза на южнославянските художници „Лада” (1904 г.). През 1911 г. Харалампи Тачев е назначен за редовен преподавател в Държавното художествено-индустриално училище – наследник на Рисувалното училище. И за заслугите си към българското изкуство е награден с кавалерийски кръст на орден „Свети Александър” V степен (1920 г.) и с офицерски кръст на орден „За гражданска заслуга” ІV степен (1921 г.).

Проектът за герб на столицата, изработен от Харалампи Тачев и одобрен с подпис на княз Фердинанд, може да се види в изложбата в Музея за история на София. По-късно художникът добява и девиза “Расте, но не старее”

Ето запазеният в архивите разказ на самия Харалмпи Тачев за създаването на герба на София:

„София не притежаваше никакъв герб. Тогава кмет на града бе г. Хр. Г. Попов. Набързо той повика г. Мърквичка – Директор на Рисувалното училище, г. Добруски – Директор на Археологическия музей, и мен. Събрахме материал в свръзка с историята на града и се възложи на мен да изработя герба. Установих формата на щита, разделих го на 4 полета (ecartele — geviert), като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; a долните две – за другите сюжети, характерни за града…

По това време, когато работих герба, г. Добруски ми показа едно медалионче, намерено при разкопките на Трапезица – В. Търново. На него 6е изобразен един лъв в скачащо положение и едно малко лъвче под него –върху червен емайл. Взех големия лъв и го поставих върху отделно щитче, което сложих в средината на общия щит – в сърдцевината (dans l’abime), както се изразяват хералдицитe. Този мотив послужи и да подчертае факта, че София е приемница на старата столица В. Търново. Над щита поставих зидова корона (Couronne murale – Wandkrone), каквато имат право да носят само градските гербове…

Така беше приготвен гербът на нашата столица. Княз Фердинанд, сам голям познавач на хералдичното изкуство, го много хареса и утвърди. От него се направи копие и се изпрати в Париж.”

В горното дясно поле на герба Харалампи Тачев поставя образа на Ulpia Serdica,  зает от една антична монета – идеята е да се подскаже старото име на София, Сердика. Горното ляво поле отдава дължимото на църквата „Света София”, дала съвременното име на града. Планината Витоша е в долното дясно поле като свидетел на исторически събития, случили се през вековете в северното й подножие. А в долното ляво поле на герба под златен балдахин е изобразена статуята на Apollo Medicus, насочващ към минералните извори на територията на града.

Днес една малка улица в софийския квартал „Лозенец” носи името на проф. Харалампи Тачев и напомня за артиста с неизчерпаем талант. И един документален филм – „Художникът и времето” на режисьора Иван Трайков по сценарий на Даниела Лазарова. По уличката може би никога няма да минете. Филма може би няма да видите, защото документалните филми рядко и спорадично стигат до телевизионния екран. Но можете да разгледате „Харалампи Тачев – многоликият романтик”, изложбата продължава чак до 2 октомври.

На заглавната снимка – Харалемпи Тачев в кадър от документалния филм „Художникът и времето”

Виолета Цветкова, AFISH.BG

afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (413)
  • Музика (529)
  • Новини (795)
  • Откъс на деня (723)
  • Поезия (645)
  • Театър (193)
  • Цитати (876)
  • Четива (88)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist