Така я назовава проф. Александър Балабанов, който е влюбен в нея и почти целият ѝ „явен“ период от творчеството преминава под напътствията му като неин покровител и меценат. Той дори осуетява сватбата ѝ с милионера Джон (Ганчо) Табаков.
Отношенията между двамата предизвикват обществен скандал поради 33-годишната разлика във възрастта им. Това не им пречи да си останат верни до гроб. За Яна Язова се злослови като за „единствената правописна грешка на проф. Балабанов“.
Петър Иванов пише за нея:
„Красива и грацилна като ефирно видение, външността на Яна Язова лесно може да подведе всеки към погрешно умозаключение, че със своята миловидност тя просто е била „обречена“ да се къпе в изобилие от любов, лековато щастие и всеобщо обожание. Но ако успеем да проникнем зад красивите „дантели“ на плътта, с изненада ще открием скритата в тях гранитна сила на непоклатима воля, вярно служеща на извисена до пълно себеотрицание нравственост.”
Яна Язова публикува стихове, разкази, статии и бележки в литературния печат. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб.
С проф. Александър Балабанов
Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно – гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното.
Стиховете ѝ са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите ѝ творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи – рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика– „Александър Македонски“. За целта тя пътува в Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944 г., но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.
Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и в житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот – историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на османската власт. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети.
Нестандартността в подхода към историческото време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Трилогията е завършена през 1962. Предложен е приживе от авторката за печат романът „Левски“, който макар и препоръчан с високи оценки от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, е отхвърлен, защото тя отказва да се покае пред комунистическия режим и да напише стихотворение за Георги Димитров. По-късно, 13 години след смъртта на писателката, романът е отпечатан, подготвен по чернови. В следващите години излизат и двата други романа на трилогията, също разчетени по чернови в ЦДА, тъй като оригиналите са задигнати и са в неизвестност и досега. В оцелялата част от архива на Яна Язова (освен трилогията „Балкани“) неиздадени приживе са и романите „Александър Македонски“, дилогията „Соления залив“ (част 1.– „Голямо и Малко“, и част 2.– „Война“), сборник с афоризми, драмата „Силян Щърка“. Не е известно дали Язова е написала и други творби в периода 1944–1974 г.
Яна Язова и проф. Балабанов, увековечени в “Паметник на невъзможната любов” от скулптора Спартак Дерменджиев
Много по принцип са неизвестностите в драматичния житейски и творчески път на Яна Язова. Едно обаче е безспорно – за нея тепърва ще се пише и говори, защото името и творчеството й са в безценното ни историческо литературно наследство.
AFISH.BG представя на читателите си Яна Язова с някои от най-известните й мисли:
„Един звяр, допуснат в човешкото общество, може да превърне хората в глутница.”
„Най-опасният политик е простият. Защото той искрено и с чисто сърце няма да пожали никакви средства, за да направи всички хора като себе си.”
„Робът освобождава себе си само чрез грешките на тирана.”
„Зли хора, завистници и неосъществими амбиции връхлитат да използват един сполучил идеал. Ето защо той в скоро време бива опозорен и унищожен от своите вътрешни хора тъй ефикасно, както никога не би могъл да бъде от своите външни врагове.”
„Не превръщайте мисленето в глухота!”
„Пътят на смъртта е най-краткият.”
„Най-трудно простият човек казва две думи: сгреших и благодаря. За него те са въпрос на чест.”
„Когато хората разбъркат своя дом тъй, че със свои сили нито могат вече да го изчистят, нито поправят, те на драго сърце или го продават другиму, или го събарят.”
„Делото изгражда своя творец.”
„Наградата и наказанието не идат отвън. Всеки сам себе си наказва и награждава.“
„Безкрайното голямо и нищото си приличат.“
„Да си оригинален не винаги значи да си свой.“
„Лицето на скромността, показано пред нас е обида, защото чрез него ни се изтъква, че ние сме опасни завистници.“
AFISH.BG
