„Грешката е вярна”! Авторът на незабравимото едноименно произведение Дарио Фо почина на 90-годишна възраст. Тъжната новина съобщи италианският премиер Матео Ренци, цитиран от БГНЕС, в деня на обявяването на носителя на Нобеловата награда за 2016 г. Самият Фо е призьор за 1997 година.
Драматургът, актьорът и кинорежисьор Фо е починал в болница в Милано, където е бил приет преди 12 дни с проблеми с белия дроб, съобщи в. “Кориере дела Сера”. ”Със смъртта на Дарио Фо Италия загуби един от най-великите си характери в театъра, културата и обществения живот. Неговите сатирични произведения, изследвания, сценична работа и многостранна артистична дейност, са наследството на големия италианец към света”, се казва в изявлението на италианския премиер.
Фо е написал повече от 70 пиеси, които се поставят в над 50 страни по света, а сред най-известните му творби са “Няма да платим, няма да платим”, “Случайната смърт на един анархист”, “Лукреция Борджия” и др. Думите му: “Аз се опитвам да забавлявам хората, да ги накарам да се смеят, докато настръхнат…” винаги ще отекват в съзнанието на неговите почитатели.
Как от бедното провинциално момче, родено на 26 март 1926 г. в граничното селце Сан Джано в областта Ломбардия, Фо се превръща в човека, който до вчера носеше с гордост титлата „най-добрият сред живите драматурзи в света”?
Именно селцето Сан Джано изиграва важна роля за превръщането на непримиримия италианец, който осмива безпощадно властимащите по всички етажи на съвременното общество, в един от най-добрите разказвачи на културния свят. Баща му е жп служител, който години наред се мести от село в село заради работата си и често води Фо със себе си. Така момчето не само научава прелюбопитни истории от различните хора, които среща, но се учи и да ги преразказва, за да забавлява околните. Майката на Фо е първата, която забелязва таланта му, и първата, която нарича момчето си „гений”.
След Втората световна война Фо започва да учи архитектура в миланската Академия за изящни изкуства, където среща съпругата си – потомствената актриса Франка Раме. Това е втората жена в живота му, която открива всеобхватния му талат и винаги го подкрепя по пътя към славата. Двойката се превръща за италианския театър в онова, което са за киното Федерико Фелини и Джулиета Мазина.
Любов, неподвластна на времето. Дарио фо със съпругата си Франка Раме. Източник: dragon
През 50-те години на миналия век двойката живее в Рим, където се ражда синът им Якопо, а след три години се мести отново в Милано. Дарио и Франка основават компанията “Фо-Раме”, която жъне истински успехи както в телевизионни продукции, така и в театъра. Двамата са разпознаваеми с комедиите си, които поставят дори по площадите и фабриките.
През 1997 г. идва Нобеловата награда за литература за Фо, която за някои хора е заслужена, а за други – изненадваща. Онези, които критикуват избора на комитета, повтарят, че Фо е драматург, а не писател. Със сигурност има значение, че той е смятан за най-неудобната личност в италианския театър заради неизменните му критики спрямо властта и гротескното разголване на недостатъците й. Гласовете на разочарование от приза му обаче са единични, защото Дарио е невероятно популярен театрален човек, който очарова аудиторията навсякъде, където се появи.
В речта си при получаването на Нобеловата награда на 9 октомври 1997 година Фо казва: “Дами и господа, някои мои приятели – писатели, прочути артисти, в интервюта пред вестници и телевизии заявиха: „Най-високата награда безспорно тази година трябва да се даде на членовете на Шведската академия, които имаха смелостта да присъдят Нобеловата награда на един странстващ шут!” Прави са! Е, да, това наистина беше проява на кураж, но граничещ с провокацията.”
Фо е и завинаги ще бъде запомнен като човекът, който се осмелява да провокира и да се отнася иронично към забранените теми и реалности. Той казва с лекота и майсторство толкова болезнени истини за живота, че в литературния свят малцина могат да се сравняват с него. Освен това неведнъж му се е отдавало да променя света. Както се случва с пиесата “Няма да платим, няма да платим”. Тя се ражда около италианската криза в средата на 70-те години, когато безработицата е висока, а заплатите – ниски. С това произведение Фо сътворява истинска биография на съвременна Италия от онова време. Въздействащата сила на пиесата е толкова голяма, че политиците се вземат в ръце и правят първите стъпки към промяна.
Българската публика е добре запозната с творчеството на Дарио Фо, защото той е поставян многократно на наша сцена. Сред най-големите ценители на неговото творчество е режисьорът Андрей Аврамов. Публиката у нас е гледала комедиите “Архангелите не играят флипер”, “Изабела, трите кралици и глупака”, “Марихуаната на мама е най-добра”, „Няма да платим”, “Не всеки крадец е мошеник” и др.
Сцена от фарсовия шедьовър на Фо “Не всеки крадец е мошеник”, поставена за пръв път у нас преди две години от режисьора Андрей Калудов. Източник: artleksikon
Една от най-добрите комедии на Дарио Фо, която се изпълнява в театрите по света, е “Случайната смърт на един анархист” (1970 г.) През 2003 г. сатиричната му пиеса “Двуглава аномалия” обра овациите с разменените мозъци на Путин и Берлускони и стана хит в Италия.
Източник на заглавната снимка: erasuperba
Ваня Емилова, AFISH.BG
