Днес, 27 септември, се навършват 145 години от рождението на италианската писателка Грация Деледа. Тя е първата италианка, която получава Нобелова награда за литература – през 1926 г. Творчеството ѝ изследва проблемите на човечеството, като често е вдъхновено от родния ѝ край, Сардиния. Стилът на Деледа е определян като смесица между веризъм и декадентство. Авторка е на книгите „Сардинско цвете“, „Тъгуващи души“, „Пепел“ и много други.
Няколко месеца след получаването на Нобеловата награда на Деледа е открит злокачествен тумор в гърдите. Писателката продължава да работи упорито още девет години; умира в Рим през 1936 година.
„Деледа е скромна, склонна към уединение жена, която пише по вътрешна потребност без особени интелектуални претенции. Макар че действието на повечето от най-ярките ѝ романи протича на Сардиния, италианският критик Джузепе Равеняни не причислява Деледа към авторите на “местния колорит”. “В своето изкуство – пише той – Деледа изследва живота с цялата проницателност и чувствителност, на която е способна една жена”. Според него в най-добрите произведения на Деледа “има нещо от Библията… лъха патриархалното величие на Стария завет”. Д. Г. Лоурънс пише, че Деледа описва “провинциалното простолюдие с майсторството на Томас Харди”. В предговора към романа “Майка” Лоурънс отбелязва между другото, че Деледа “не е в състояние да проникне в природата на човешкото страдание и човешките страсти”, както могат да го правят великите гении. Но въпреки това той намира, че романистката е успяла “да проникне в психологията на примитивния човек”.“ (превод на Павел Николов)
Представяме ви избрани цитати на италианската писателка:
„Има легенда в Сардиния, че тези, които се раждат на Коледа, никога не се превръщат в прах след като умрат, а телата им остават непокътнати завинаги.“
„Учителката ми по италиански ми даде добри идеи, които впоследствие използвах в свои книги.“
„Любовта свързва мъжа с жената, а парите – жената с мъжа.“
„Съдбата ни смазва така, както вятърът тръстиката.“
„Този, който е роден артист, не може да умре бизнесмен.“
„Любовта е красива примка – отвън има злато, а отвътре смърт.“
„Възможно ли е да живеем, без да нараняваме невинните?“
„Свободният мъж винаги е подходящ за свободната жена.“
„Животът продължава, не го пускаме да отмине като водата в реката, и чак когато свърши, започваме да осъзнаваме колко сме пропуснали.“
„Родени сме да страдаме като Него.“
AFISH.BG
