„Да вземем например картините в музеите, където жените са изобразени в доста интимни моменти. Спящата нимфа. Сузана и старците. Жена се къпе, единият й крак е в тенекиен леген – Реноар или Дега? … Диана и нейните девици, които все още не забелязват надзъртащия ловец. И нито една картина: “Мъж, търкащ чорапите си в раковина”.
„Във всеки случай времето не е нещо, което отминава …, а море, в което плуваш.”
„Доколкото знам, омъжването все още никому не е донесло полза. Ако двама искат да са заедно, те така и така ще бъдат заедно, ако не – единият от тях все едно ще избяга, и всичко ще бъде за кратко.”
„Аз съм бежанка от миналото и като всички бежанци си спомням обичаите и привичките на живота, който съм захвърлила или съм била принудена да захвърля; те всички ми се струват странни, а аз съм обсебена от тях. Като белогвардеец в Париж, пиещ чай, заблуден в двайсети век, мене все ме тегли назад и се опитвам да намеря старите пътеки…”
„Да плачеш красиво беше едно от изкуствата, които така и не ми се удаде да овладея, както и умението да залепвам изкуствени ресници.”
„Жените имат странен начин да причиняват болка. Те си причиняват болка на себе си, но обръщат всичко така, че мъжът едва след време разбира, че именно на него са му причинили болка.”
„Той решава, какво да прави: да й пререже гърлото или да я обикне завинаги. Именно. Да. Обичайният избор.”
„И аз си помислих, че напред ни чакат само неприятности, както бива винаги, когато единият обича, а другият – не.”
„Какво от теб ми е необходимо ли? Не любов – не се осмелявам да искам толкова много. Не и опрощение – ти не си способен да ми го дадеш. Значи ми трябва слушател – такъв, който да ме разбере.”
С Грейм Гибсън, с когото имат дъщеря Елинор
„Любовта връхлита внезапно и те завладява, преди да си успял да я осъзнаеш, а после вече не можеш да направиш нищо. Само да се влюбиш и вече си погубена, както и да се развият оттук нататък нещата. Поне така пише в книгите.”
„Това е рай, но ние не можем да се измъкнем от него. А всяко място, откъдето не можеш да се измъкнеш, е ад.”
„Обществото по-лесно приема идиотките, отколкото идиотите.”
„Разводът е като ампутацията – оставаш жив, но част от тебе вече я няма.”
„Прошката също е власт. Да се умолява за нея е власт, да се отказва, да се подарява – пак е власт; може би най-голямата.”
„Училищният свещеник прочете молитвата, информирайки Господа, колко сложни и необичайни решения трябва да взема съвременната младеж. Господ, явно беше чувал това неведнъж и беше обзет от скука не по-малко от него.”
„Още в университета професорът му беше казал, че неговият интелект е твърд като елмаз. Тогава това го поласка. Сега той се замисли над природата на елмазите. Въпреки блясъка, остротата и способността да режат стъкло, те сияят само с отразена светлина. А в тъмнина не струват нищо.”
„Така го разбирам аз: може Библията да е измислена Господ, но е записана от хората. И както във всичко, което хората пишат, например във вестниците, същността я предават правилно, но някои подробности – неточно.”
„Хората помнеха не самата книга, а шумотевицата около нея: свещениците в църквите изобличаваха нейната непристойност и не само в нашия край; библиотеката беше принудена да я свали от рафтовете; единствената книжарница в града отказваше да я продава. Хората ходеха в Стратфорд, в Лондон или дори в Торонто, за да си я купят тайно – като презервативи. Връщайки се у дома, спускаха щорите и четяха – с неодобрение, с наслаждение, с жадност и ликуване – дори и тези, които никога преди това не са разтваряли един роман. Нищо толкова не допринася за грамотността, както щипка кал.”
„Тя не нарушаваше правилата – просто ги забравяше.”
„Нормално е да покажеш, че ти е скучно, – казваше тя. – Но никога не показвай, че те е страх. Те го усещат като акули и се нахвърлят. Гледай в края на масата – това удължава клепачите, – но никога не гледай надолу, от това вратът ти изглежда надиплен. Не стой изпъната – не си войник. Никога не раболепствай. Ако някой каже нещо обидно, попитай: “извинете?” – сякаш не си чула добре; в девет от десет случая няма да посмее да повтори. Никога не повишавай глас на сервитьор – това е вулгарно. Нека той да се склони към тебе – това им е работата. Не подръпвай ръкавиците и косите си. Винаги си придавай вид, сякаш имаш по-интересно занимание, но не показвай нетърпение. Когато се съмняваш в нещо, отиди в дамската стая, но без да бързаш. Грацията е спътница на безразличието. – Такива бяха нейните уроци. Въпреки отвращението ми към нея, трябва да си призная, че те ми свършиха много добра работа в живота.”
AFISH.BG
