Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. През 1892 г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. Оттогава датират неговите „Тетрадки” (257 на брой, астанали за поколенията), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата световна война публикува отново поеми и те имат забележителен успех.
През 1925 г. е избран за член на Френската академия. В същото време участва в културната секция на Лигата на Нациите и изнася публични лекции във Франция и различни страни от Европа. След началото на Втората световна война позицията му се различава от официалната политика и той загубва някои позиции, а след германската окупация изпада практически в немилост. За кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава.
Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г. През последните 20 години от своя живот Пол Валери е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.
При смъртта му във Франция е обявен национален траур и по настояване на самия Шарл дьо Гол му е устроено национално поклонение пред двореца Шайо. Погребан е в Сет, в т.н. „морско гробище“, на което е посветена една от неговите най-известни поеми.
Подбрахме за вас размишления на Пол Валери за литературата, над които всеки изкушен от нея, има за какво да се замисли:
***
Книгите имат едни и същи врагове с човека: огънят, влагата, животните, времето, и тяхното собствено съдържание.
***
Повечето хора имат за поезията такава смътна представа, че тъкмо тая смътност на представата им е за тях определение на поезията.
***
Докато интересът към произведения в проза е сякаш вън от самите тях или се поражда, когато се чете произведението, – интересът към стихотворения не ги напуща, нито може да се отдели от тях.
***
Лиризмът е поезия, която предполага глас, който действа, – глас непосредно излязъл или извикан от нещата, които се виждат или се чувстват като съществуващи.
***
Какъв срам да пишеш, без да знаеш какво са език, дума, метафори, смяна на мисли, на тон; да не разбираш устройството, от което зависи трайността на произведението, нито условията за неговия край; да не знаеш нито защо, нито как! Да се червиш да бъдеш Пития…
***
Да се построи стихотворение, което съдържа само поезия, е невъзможно.
Ако едно стихотворение съдържа само поезия, то не е построено, не е стихотворение.
***
Достойнството на стиха: няма ли една едничка дума, пречи се на цялото.
***
Всички части на едно произведение трябва „да действат”.
***
Расин пише за Боало за 2-ра песен и намира не на място употребена думата клетници, вместо нещастници. Тия дребни неща, които са основа на хубавото и атом на чистото, отдавна са изчезнали от грижата за литература.
***
Частите на едно произведение трябва да бъдат свързани помежду си с много нишки.
***
Когато произведенията са много къси, впечатлението от най-малката подробност се равни с величието на впечатлението от цялото.
***
Проза е произведението, целта на което се изяснява с друго произведение.
***
Писатели. Тия, за които изречението не е несъзнателно действие, като дъвченето и гълтането на човек, който бърза и не чувства какво яде.
© Превод от френски: Николай Лилиев
AFISH.BG
