За „рожден ден” на този техен, самостоятелено известен автор, се счита далечния 11 април 1803 г. Сатиричните стихове, афоризми и пиеси на Козма Прутков пародират литературното епигонство. На български е превеждан от Иван Николов („Пух и перушина”, НК, 1975), Красимир Георгиев и др.
Представяме ви афористичните, уж нонсенсни, но всъщност с виртуозно намигване и към съвремeнниците, рожби на колективния сатиричен ум:
Ако искаш да си щастлив, бъди!
Ако искаш да бъдеш красив, стани хусар.
Ако на клетката на слона видиш табелка «бивол» – не вярвай на очите си.
Ако нямаше цветове, всички щяха да са с едноцветни дрехи.
Ако те попитат кое е по-полезно, слънцето или месечината, то отговори – месечината. Защото слънцето свети денем, когато и без това е светло, а месечината – нощем.
Брачната халка е първата брънка от съпружеските окови.
Взри се в корена!
Дружбата стопля сърцето, роклята – тялото, а слънцето и печката – въздуха.
Издаването на някои вестници, списания и даже книги може да донесе печалба.
Коефициентът на щастието е обратнопропорционален на достойнството.
Къде е началото на този край, с който свършва началото?
Много неща не ги знаем не защото знаем недостатъчно, а защото тези неща не влизат в кръга на нашите знания.
Не ходи по наклона, че ще ти се изкривят токовете на ботушите.
Никой не може да обхване необхватното.
Храната е така необходима за здравето, както културните обноски за образования човек.
Чукни кобилата по носа и тя ще завърти опашка.
Три неща, веднъж започнати, трудно се спират: а) да хапваш хубаво ядене; б) да беседваш със завърнал се от поход приятел и в) да се чешеш, където те сърби.
Превод от руски: Иван Николов, „Пух и перушина”
И две епиграми, които са известни на читателите, но може някой да не ги е прочел:
ЮНКЕР ШМИДТ
Алексей К. Толстой
Вехне лист. Изчезва лято.
Скреж сребрист се стеле…
Юнкер Шмидт пищов замята –
иска да се стреля.
Спри, глупако, пак ще блесне,
ще цъфти земята!
Юнкер Шмидт, Вам дума честна,
пак ще има лято.
ЕПИГРАМА III
Владимир Жемчужников
От всеки цвят пчелата смуче
нектар и ние мед ядем.
Под челото ти – празна бъчва,
но в теб не виждам Диоген.
Колективен портрет на Козма Прутков
Превод от руски: Красимир Георгиев
AFISH.BG
