Веднъж един познат ми каза направо в лицето : „ кой ли помни мъртвите поети, кому са нужни те!” Тази фраза ме прониза като копие право в сърцето. А той, познатът” знаеше много добре, че съм дъщеря на една от най-известните и тачени до ден днешен български поетеси Ваня Петкова. Изричайки тази фраза се чувстваше герой, а мен ме заболя….истински. Болката в сърцето ми тръгна към перото. Помня, че в онзи момент седнах и веднага написах възпоменателен материал за майка ми, покойната Ваня Петкова и си казах – не, поетите не са мъртви, те са вечни и ще останат във вечността, стига да има кой да ги чете и някой, който да напомня за тях. Свалям шапка на руснаците, които нито за миг не са забравяли своите поети, дори не са си и помисляли да изхвърлят книгите им на прашния таван. За разлика от нашенците, които изхвърлят книгите до кофите за боклук, а други ги товарят на количките и продават за 2 лв. Неотдавна си купих Яворов, Ботев и Вазов за 2 лв от подлеза на „Орлов мост”. Заболя ме….Не можех да ги оставя да се въргалят на земята, подритвани от минувачите и оценени за 2 лв….Направих този увод за да припомня за една еврейска поетеса, която е била много ценена. Дори се осмелих да преведа поезията й за тези, които не могат да я прочетат в оригинал, а биха искали да се докоснат до нея.
Става въпрос за известната за времето си еврейска поетеса Рахел Блувштейн (Рая Села) . Била е доста известна по онези времена и се е подписвала само с първото си име – Рахел. Пълното й име е било Рахил Исеровна Исаевна Блювштейн. Родена на 20 септември 1890 година в град Саратов в Руската Империя и починала на 16 април 1931 година в Тел-Авив. Дори по онова време , родена в Руската Империя за нея са говорили – еврейската поетеса. Стиховете й , писани на иврит и на руски, са били четени от стотици почитатели. Рахел се ражда в семейството на кантониста и търговеца Исай. Пълното име на баща й е Исер-Лейба Иосифович Блювштейн , роден през 1833 г в Полтава и починал през 1923, в Тел-Авив. Майката на поетесата е била знатна красавица, обръщала погледите на стотици след себе си – София Емануиловна Манделштам. Изобщо семейството на поетесата било доста пъстро от изключително образовани и неслучайни хора. Сестра й- Вера Исаевна Диллон (Блювштейн-Диллон) – е била музикален педагот и пианистка, в последствие жена на известния диригент У. М. Голдштейн. Заедно те основават през 1925 г. в Харбин първата музикална школа. Тяхна дъщеря е известната пианистка Елла Голдштейн. Освен това в родата на поетесата по майчина линия са такива знаменитости на онова време като филолога Иосиф Емелянович Манделштам, прочутия офталмолог Макс Емелянович Манделштам (1839—1912), завеждащ катедрата по очни болести на Императорския университет Св.Владимир в Киев, литераторите В. О. Манделштама и Л. И. Манделштам. Син на нейния братовчед е известния поет Леонид Каннегисер, нейни трети братовчеди са били известните учени – физикът Л. И. Манделштам, биологът А. Г. Гурвич и нефтехимикът Л. Г. Гурвич (1871—1926). Така че родословното дърво на Рахел било доста пъстро от гледна точка на личности в различните области.
Малката Рахел израства в Полтава, където се е обучавала в еврейско училище с преподаване на идиш и руски. Вероятно родителите й са нямали намерение да останат в Полтава, тъй като по тяхно настояване Рахел започва интензивни частни уроци по иврит. В Полтава Рахел се запознава с В.Г.Короленко. Бидейки вече 15 годишна започва да твори на руски език. След завършване на средното си образование Рахел заедно с по-малката си сестра Шошана заминават за Киев за да продължат университетското си образование. Самата Рахел започва да учи живопис, а сестра й Шошана – литература и философия. Двете сестри са неразделни. Движат се в общи среди, имат общи приятели, помагат си и живеят по сестрински дружно. В 1909 година, навършила 19 години Рахел Блувштейн заминава за Ерец-Исраел и заживява в един скромен мошав на брега на езерото Кинерет. На това място, заедно с другите пионери тя активно се е занимавала със селскостопанска работа, а през свободното време усърдно е изучавала иврит. Малко преди началото на Първата Световна война Рахел напуска Палестина. Поради военните ограничения, действащи за определени територии, тя не е могла да се върне обратно и се е наложило цялата война да прекара в Русия, където е работила като възпитателка в приют на еврейски сираци. Но фортуната била благосклонна към нея и през 1919 година и се отваря възможност да се върне в Палестина на кораба „Руслан”. Там тя заживява в кибуца „Дегания”. Бързо свиква с монотонния и еднообразен живот в кибуца, адаптира се, вписва се изцяло в пейзажа и започва да пише стихотворения на иврит. Тези стихове, обаче, са били по-различни от онези, написани в Полтава и по земите на Руската Империя. Тази новородена поезия била пропита с елегически настроения, спокойствие и баланс, с красотата и музиката на библейския език. Строфите били проникнати от любов към еврейския народ и Земята на Израил. В своите стихотворения Рахел често използвала уникални метафори и обръщения към великите предци на еврейския народ. Вероятно това е една от причините, тя толкова настоятелно да държи да се обръщат към нея само по малкото й име – Рахел, чувствайки дълбоката духовна връзка с библейската Рахил . Дори в едно от своите стихотворения тя казва : „ Гласът на библейската Рахил звучи в гласът ми”. Животът й е бил изцяло отдаден на творчеството, но в един прекрасен ден всичко това рухва и крилата на Пегас се пречупват – Рахел се разболява от туберкулоза и е принудена на напусне приюта и работата с деца. Тя ставала все по-слаба и немощна, но продължавала да пише, да твори. Освен авторската си поезия, тя активно е превеждала поети от руски, френски и идиш на иврит. Превела е дори Пушкин и Ахматова от руски на иврит. Много от нейните стихотворения и поеми са облечени в ноти и са се превърнали в национални песни на Израел. Рахел умира на 40 годишна възраст в Тел Авив през 1931 година, но нейната памет е увековечена. Няколко улици в Иерусалим, Петах-Тикв, Ашкелон, Хайфе, Рамл и Тел-Авив носят името на знаменитата поетаса Рахел Блувштейн. Винаги преди името й е написана думата „поетеса” в знак на уважение, почит и вечна памет на делото й. Да, сега се сетих, че има и улица „Рахел” в Рехов, и това е улицата където се намира домът на поетесата в който е живяла и творила. Миналата година Банката на Израел пусна нова банкнота от 20 шекела с изображението на Рахел Блувштейн и цитат от нейно стихотворение.
Това е което можах да ви разкажа за тази интересна поетеса, смела жена, със слава на мъжкарана, но обичаща с цялото си сърце света и хората в него. Тя на практика е била затворник в своята стая от която лекарите категорически й забранявали да излиза. Бурна и своенравна тя е прескачала заръките им. Имала е доста приятели и не се е чувствала самотна. Винаги се е стремяла към големия свят, там където живота кипи! Но…въжето на този стремеж е прерязано от коварната болест…
Автор: Оля Ал-Ахмед
Оставих портата открехната,
Катинар на вратата не сложих,
Дали ще влезе в къщата, вехтата…
Да ме събуди. Така предположих.
Аз съм тази, която мълчи,
Ти си – онзи рижавият, яркият,
Различно светят нашите лъчи,
Прегърни ме, поне още веднъж
Да загърбим рамките….
Какво ми остава? Да се разсърдя? О, не!
Или да намразя пролетта ухайна,
Копнеейки за есенните дни,
За нежната любов омайна…
То ли ставни закрыть я забыла,
То ли дверь запереть на замок,
Но минуту свою улучил он,
Разбудил, засверкал и зажег!
Я — молчунья, ты — рыжий и яркий,
Мы совсем непохожи с тобой!
Как мне осени грустной подарки
Сохранить, не растратить весной?
Что же делать? Всерьез рассердиться?
Ненавидеть весенние дни?
Или все же разочек забыться?
Только раз, а уж больше ни-ни!
Оставих портата открехната,
Катинар на вратата не сложих,
Дали ще влезе в къщата, вехтата…
Да ме събуди. Така предположих.
Аз съм тази, която мълчи,
Ти си – онзи рижавият, яркият,
Различно светят нашите лъчи,
Прегърни ме, поне още веднъж
Да загърбим рамките….
Какво ми остава? Да се разсърдя? О, не!
Или да намразя пролетта ухайна,
Копнеейки за есенните дни,
За нежната любов омайна…
Автор: Рахел Блувштейн ((Рая Села)
Превод : Оля Ал-Ахмед / Жаклин Садик /
AFISH.BG
