Ел Греко е смятан за предшественик на кубизма и експресионизма. Работите му, наситени с драматизъм, са вдъхновявали творци като Никос Казандзакис и Рилке. Той е смятан от учените за индивидуалист художник, което прави трудно причисляването му към която и да е конвенционална школа. Неговият стил се характеризира със сливане на византийската традиция със западната цивилизация. Силно влиянеие върху творчеството му оказва романокатолическа Испания и неговото признание в завещанието му е, че счита себе си за ревностен католик.
По времето, когато Ел Греко пристига в Рим, Микеланджело и Рафаело са вече мъртви, но тяхното въздействие върху младите таланти продължава да е ненадминато. Все пак Ел Греко се опитва да наложи свой индивидуален стил и дори критикува изображенията на Микеланджело в Сикстинската капела. И тук идва парадоксът, защото по мнение на критиците той се е учел в стила си предимно от него.
Характерно за стила на Греко е неговото верую, че цветът има по-голямо значение от формата, както и светлината, и че драматизмът е по-важен от описанието. Стилът му оказва голямо влияние върху художници като Дьолакроа, Мане и Сезан.
Годините 1597 – 1607, когато Ел Греко живее и работи в Толедо, се оказват най-плодоносните в кариерата му. Той получава няколко големи поръчки за ателието си, където работи със своя помощник – италианския художник Франсиско Пребосте. Между тях са изографисването на олтара на параклиса „Сан Хосе“ в Толедо, три картини за Августинския манастир в Мадрид и олтар за Болницата на благотворителността в Илескас.
През 1608 г. художникът получава последната си голяма поръчка за болницата „Свети Йоан Кръстител“ в Толедо.
Живее с Жеронима де лас Куевас, без да се жени за нея, от която има син Хорхе Мануел. По време на отпадането на поръчката за болница „Тавера“ Ел Греко се разболява сериозно, прави сина си наследник на неговата воля и на 7 април 1614 г. умира.
Погребан е в църквата „Санто Доминго ел Антигуа“.
AFISH.BG
