Появата на световноизвестни личности на живо в малка България е не просто протоколен жест или реверанс от тяхна страна. Това е чест, която, слава Богу, у нас все още много хора могат да оценят. Ако не беше така, вечерите на 5 и 6 октомври в Зала 1 и кино „Люмиер” на НДК нямаше да са заредени с пиетет не толкова към „голямото име”, колкото към доброто кино, смисленото слово и истинските неща в живота. Този път искрените аплодисменти и огромният интерес бяха за френския писател, сценарист и режисьор Фредерик Бегбеде и филма му „Идеалът”. С него в сряда бе открито второто издание на кино-литературния фестивал „CineLibri”.
Безцеремонният ексцентрик, написал книги като „9.99” и „Любовта трае три години”, е първият автор, удостоен с почетна статуетка „CineLibri” за „оригиналното му литературно творчество и талантливото му пресъздаване на големия екран”. Публиката в залата буквално изригна при появата на Бегбеде на сцената. А той мигом си показа „рогата” с кратко откровение на български: „Добър вечер! Благодаря! Аз съм пиян! Обичам ви!”.
Дами на всякаква възраст се снимаха с Фредерик Бегбеде в НДК. Снимка Виолета Цветкова
Наистина не беше съвсем трезвен. Оказа се, че часове преди прожекцията е давал автографи върху свои книги, издадени у нас от „Колибри”, в компанията на бутилка водка. Само че това, което изрече веднага след „пиянската” си шега, накара всички в залата да стихнат. Ето пълният текст на краткото слово на Фредерик Бегбеде за „Идеалът”:
„Защо един писател решава да се захване с киното? Несъмнено за да разсъблича актриси. Но все пак съзирам и три други причини: 1. За да овладее друг език. 2. За да излезе навън. 3. За да не е толкова самотен.
От все сърце благодаря на „Синелибри” за тази огромна чест. Фестивалът свързва литературата с киното, а аз точно това искам да правя. Радвам се, че някой признава, че писателят не е най-неподходящият човек на света, за да осъществи сам адаптирането на книгите си. Този филм е вторият ми опит и наградата ме подтиква да продължа.
Сюжетът на филма се съдържа в една единствена дума: неговото заглавие. „Идеалът”. Какъв е днешният ни идеал? Да живеем сред манекени? Да избягаме далеч от обществото? Да отгледаме децата си в градина? Да вдигнем революция? Капитализъм, комунизъм, национализъм, социализъм, националсоциализъм… Всички идеали са преразгледани и осмени (без ислямизма, защото не искам да бъда обезглавен).
Филмът е каталог на мечтите – почти всички опасни или лъжовни. Често бъркаме идеала си. Пропагандата има за задача да ни убеди, че ще бъдем щастливи по един или друг начин… Френският лукс е новият опиум за народа.
Естествено става дума за окарикатуряване. Още от времето на Рабле и Молиер в моята страна сатирата е издигната в изкуство. Но това изкуство става все по-трудно. В Париж през 2015 г. загинаха художници, защото рисуваха карикатури. „99 франка” на Ян Кунен бе чудесен филм, но пресата го разби, защото всички журналисти са на заплата при рекламодателите. Същото се случи и с „Идеалът” – бях нападан, защото критикувам света на модата, към който принадлежа. Открай време подходът ми е бил такъв: съдържа се в една простичка дума – САМОКРИТИКА.
В „Идеалът”, както и в „99 франка”, исках да обърна срещу професията си нейните собствени оръжия. По-скоро се опитвам да преодолея противоречията си, като ги показвам, отколкото лицемерно да ги крия. Да, аз съм запленен от физическата красота, но същевременно я намирам за фашистка. Да, възмущава ме несправедливостта, която забранява на жените да остаряват, да надебеляват и им налага непостижим без помощта на фотошоп или хирург физически модел.
Същевременно ръководя списание, в което снимките се ретушират. Да, за всички е ясно, че рекламата е лъжовна, расистка и сексистка. Но същевременно аз си изкарвам хляба от тази система. Значи съм доносник, предател. Аз свидетелствам, за да се освободя от чувството за вина.
Опитвам се донякъде да променя нещата от моето ниско ниво. Но не съм нито светец, нито пример за благочестие. Противоречията ми са жалки и аз ги показвам във филма „Идеалът”, защото те са такива и в обществото, в което живея: всички страдаме, с наслада, под диктатурата на красотата. Харесваме удобния си затвор.
Вероятно болката от незадоволеното желание влудява джихадистите. Тази фрустрация, този „фашизъм” е едновременно ад и рай. Защо да не си позволя да се надсмея над това?
Благодаря ви, че тази вечер сте толкова много. А, още нещо: това е първото представяне на „Идеалът” извън Франция. Елате след прожекцията да ми кажете какво мислите за него. Това истински ме интересува. Направих филма, за да ви накарам да реагирате. Така че, каквато и да е реакцията ви, тя ме вълнува. Точно затова правя кино. Защото когато пишеш книга, никога не чуваш реакцията на публиката…”
Актьорът Гаспар Пруст (вляво) изпълнява главната роля във филма “Идеалът”, реж. Фредерик Бегбеде
Прав е Фредерик Бегбеде – реакцията на публиката в Зала 1 на НДК беше толкова шумна, а смехът така неудържим, че няма как да не я е чул, дори да е бил в някое от близките кътчета за почерпка. Ето само една от репликите, които не оставиха зрителите да скучаят нито миг: “Този човек е толкова богат, че дори градинските му джуджета са живи.” (комантар за руски олигарх, герой от “Идеалът”). След прожекцията Бегбеде се остави в обятията на хилядите си почитатели (най-вече дами) и най-многобройните селфита, направени в София на 5 октомври, със сигурност са били с най-големия (може би) провокатор в днешни дни.
Филмът „Идеалът” е заснет по неговия роман „Помощ, простете”. Снощи писателят имаше още една среща с публиката – в програмата на фестивала е и друг филм по негов роман, „99 франка” на режисьора Ян Кунен. Прожекциите съпътстват и преиздаването на книгата му „Романтичният егоист”. В рамките на фестивала тя се продава с намаление и автограф на автора.
Фредерик Бегбеде е роден през 1965 г. Учил е в престижни колежи, завършил е политически науки, маркетинг, журналистика и комуникации, има блестяща кариера като публицист, писател, литературен критик, телевизионен репортер и създател на литературната награда „Флора”. Автор е на десетина романа, сред които е филмираният „9.99 лв.” („6.66 евро”) – безпощадна критика на рекламния бизнес, заради която го уволняват.
Прочут бохем и купонджия, Бегбеде е досущ като своя Марк Мароние, героя от първите му три книги: „Мемоари на един откачен младеж”, „Почивка в кома” и „Любовта трае три години”. Разпознаваме го (дори визуално) и в главните герои от екранизациите на “Идеалът” и “99 франка”. На български са познати още „Помощ, простете”, „Един френски роман” и есетата от „Първа равносметка след Апокалипсиса”.
На заглавната снимки – Фредерик Бегбеде получава статуетката „CineLibri” от директора на фестивала Жаклин Вагенщайн. Снимка Стефан Марков / Bulphoto
Виолета Цветкова, AFISH.BG
