Клод Фредерик Бастиа е френски политически философ и публицист, един от теоретиците на либерализма. Роден е на 30 юни през 1801 г. в южнофренския пристанищен град Байон. На 10 години остава сирак и е отгледан и образован от родителите на баща си. На 17 години напуска училище и започва да работи във фамилния бизнес. Дядо му умира, когато Бастиа е на 25 години, и той наследява фамилните имоти. Живеейки като състоятелен джентълмен, Бастиа може да със съсредоточи върху своите интелектуални занимания, учейки философия, история, политически науки, религия, поезия, политическа икономия… Пише множество памфлети срещу данъците върху виното, поземлените данъци и митата. Организира френска асоциация за свободна търговия, която се бори срещу търговските бариери във Франция.
Бастиа печели място във френския парламент във време, когато страната бързо върви към социализъм. Като депутат в Законодателното събрание още с появяването им изучава и разобличава всички заблуди и погрешни тези на социалистите, и обяснява на французите как социализмът неминуемо деградира в комунизъм. Той става предвестникът на съвременните разбирания за данъци, държава и политика, капитал, инвестиции в образованието и стопанска етика. Неговите идеи ясно се проследяват в теориите на Лудвиг фон Мизес и на двама Нобелови лауреати на ХХ век: Джеймс Бюкенан и Вилфредо Парето, които признават нееднократно, че са дълбоко повлияни от Фредерик Бастиа.
Бастиа илюстрира действието на стопанската логика на разбираем и за неикономистите език. Най-известни са неговите „Икономически софизми” – сборник с памфлети, статии и писма, които осмиват стопанските заблуди и узаконените привилегии на епохата. Темите са повече от актуални и днес: защита на местните производители, протекционизъм, преференции за различни производители, увеличаване на заетостта и защита на труда.
През 1850 пише есето си за философията на закона и правителството – “Законът”. Същата година излиза и сборникът „Държавата“. Умира от туберкулоза на 24 декември 1850 година в Рим.
Ето избрани цитати от трудовете на философа:
„Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали.“
„След като естествените склонности на човечеството са толкова лоши, че се налага да му бъде отнета свободата, как е възможно тогава организаторите да имат добри склонности?“
„Изобщо не мога да си представя как братството може да бъде въведено със закон, ако свободата не е разрушена със закон и правосъдието не е потъпкано със закон.“
„Социализмът обърква разграничението между правителство и общество.“
„Трудът сам по себе си е тегоба, а тъй като човекът по природа бяга от тегобите, следва – и историята го доказва – че навсякъде, където ограбването изисква по-малко усилия от труда, то преобладава и никаква религия или морал не е в състояние да го спре.“
„Щом онеправданите класи си извоюват политически права, първата мисъл, която ги спохожда, не е да сложат край на ограбването (това предполага просветеност, каквато те нямат), а да организират репресивна система срещу другите класи, която се обръща и срещу самите тях.“
„Протекционизмът, социализмът и комунизмът са едно и също растение в три различни етапа от растежа си.“
„О, мерзавци, вие, които се смятате за толкова велики, а човечеството за тъй нищожно, реформирайте самите себе си! Тази задача е достатъчна за вас.“
„По света има прекалено много велики хора, прекалено много законодатели, организатори, наставници на обществата, народни водачи, бащи на нацията и т.н. Прекалено много хора се поставят над човечеството, за да господстват над него, твърде много хора смятат, че работата им е да го управляват.“
„Когато Законът и Моралът си противоречат, гражданинът се изправя пред жестокия избор или да се откаже от представата си за Морал, или да престане да спазва Закона.“
„Иска ни се Законът да е не само справедлив, но и човеколюбив. Не ни задоволява той да гарантира на всеки гражданин свободно и мирно прилагане на способностите му в интерес на неговото физическо, интелектуално и нравствено развитие; изискваме от Закона да облива нацията в благоденствие, образование и нравственост. Това е съблазнителната заблуда на Социализма.“
AFISH.BG
