Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкочанен;
в родината си сякаш съм в чужбина;
като във пещ пламтя и съм студен;
съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача, чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;
в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден;
печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада;
лежа, а пък пръстта под мен пропада;
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.
Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм опечален;
гневът ми е възторг наполовина;
от откровеността съм оскърбен;
ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед бял за врана млада;
щади ме този, който ме напада;
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада —
добре приет и нежелан съм аз.
Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда;
пристрастен, искам равенство за нас
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
Франсоа Вийон, превод: Пенчо Симов
Балада за конкурса в Блоа. — Написана през 1458 година. Тогава Вийон прекарал известно време в Блоа, в двора на Шарл д’Орлеан, който уредил поетичен конкурс за балада, започваща със стиха „Край извора от жажда ще загина“.
AFISH.BG
