Тя е родена за роли от оперети на Калман и Лехар. Играла е Силва, Щаси и Цецилия от „Царицата на чардаша”, Лиза и Графиня Марица от „Графиня Марица”, Ана Главари от „Веселата вдовица”… Тези героини превръщат Мими Балканска в истинска легенда. Истински фойерверк, буквално лудееща по сцената с огнения си нрав и звънък глас, оперетната артистка и до днес си остава емблема на Държавния музикален театър.
Любимата певица на почитателите на оперетното и оперното изкуство е родена на 22 юли 1902 г. в Русе и е далечна родственица на Георги С. Раковски. Мнозина смятат, че името й е артистичен псевдоним, тъй като е първата оперетна певица на Балканите, но истината е по-различна. Родителите й – Слава и Михаил Балкански, решават да кръстят третото си дете Руска, на майката на известния революционер. Но когато момиченцето трябва да постъпи в първи клас, баща й казва: „Пишете я Мими.” Била дребничка, слабичка, с две опашлета и таткото е категоричен: „Мими й подхожда повече от Руска.”
Скоро обаче Михаил умира, Слава взема трите си осиротели деца и поема към София, където ги очаква тежък живот. Мими е музикална, свири от съвсем малка на пиано, но нямат средства да закарат и инструмента в столицата. За да не забрави наученото, детето рисува на кухненската маса бели и черни клавиши и репетира на сухо. По-късно разказва: „Пръстите играят по дървения плот, а музиката звучи в главата…”
Според Огнян Стамболиев, един от летописците на българското оперетно и оперно изкуство, като гимназистка бъдещата певица записва търговските курсове на известната писателка Ана Карима и заедно с това учи пиано и солфеж. Но животът в следвоенна София е тежък и за да плаща уроците си, Мими решава да стане хористка в оперетния театър „Ренесанс”. Явява се на прослушване, а в изпитната комисия са трима знаменити мъже: Маестро Георги Атанасов, Петко Атанасов и Кръстю Сарафов. Мими решава да се представи с… предсмъртната ария „Там звездите блестяха…” на Марио Каварадоси от „Тоска” на Пучини, акомпанирайки си сама на пианото. Изпитващите са смаяни! Едва изсвирила началните тактове, те я спират. Тогава Мими е само на 16. Петко Атанасов обаче забелязва, че е родена за артистка и я съветва да се яви отново, с ария, подходяща за солистка…
След втория конкурс Блаканска вече е в трупата и получава първата си роля – Лори от „Феята на карнавала” от Калман. Именно този композитор й носи славата и обичта на публиката с последвалите незабравими участия в „Царицата на чардаша” и „Графиня Марица”…
Мими Балканска – една от легендите на българската музикална сцена
Десет години по-късно тя предпочита по-сериозни роли. Публиката я аплодира като Мадлен от „Бал в Савоя”, Лиза от „Страната на усмивките”, Перикола от „Перикола”, Вера от „Последен валс”, Сузана от „Принцесата на цирка”, Анастасия от „Царевич”, Елиза от „Паганини”, Ана от „Цвете от Хавай”…
През 30-те и 40-те години на ХХ век Мими Балканска пее предимно в София, а след 1944 е сред основателите и първите солисти на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”. Гастролира в цялата страна и в Сърбия, Словения, Хърватия, Турция. За изпълнението й на сръбски език в оперетата „Кощана” от Станкович в Белград е удостоена с най-големия сръбски държавен орден „Свети Сава”. Таланта й ценят короновани особи, министри, видни интелектуалци.
До последно увлича по-младите певци в Оперетата с неизчерпаемата си енергия. Животът често й нанася удари, но Мими не понася сълзливата сантименталност на сцената. След време Арон Аронов си спомня как го предупредила на репетициите за нова постановка на „Царицата на чардаша” през 70-те: „Хей да не вземете да направите дуета във второ действие “Помниш ли ти?” някаква сладникава история!“
“Тя, актрисата от старото поколение, ни учеше как да играем авангардно, без евтин хумор и сантимент”, коментира именитият тенор и педагог Аронов.
Мими Балканска си отива на 22 май 1984 г. на 81-годишна възраст. Името й си остава емблема на цяла епоха в българското оперетно изкуство.
На заглавната снимка – Мими Балканска като героиня от оперетата „Царицата на чардаша”
AFISH.BG