Информацията за смъртта на Фидел бе потвърдена от брат му Раул Кастро, който е настоящ президент на Куба. Водачът на Кубинската революция ще бъде кремиран още днес, без излишно суетене. На преклонните 90 години, Фидел Кастро напусна света на живите, а времето тепърва ще даде най-обективната оценка както за житейския му път, така и за неговата политика.
Отиде си вторият Че Гевара
Фидел Кастро е роден през 1926 г. в плантация за захарна тръстика край Биран, Източна Куба. На 2 декември 1956 г. ръководи десанта на въоръжен отряд от патриоти, които слизат от кораба “Гранма” в провинция Ориенте и образуват ядрото на революционна партизанска армия, която взима властта на 1 януари 1959 година. От тази дата Фидел Кастро е несменяем лидер на Кубинската революция. През 1961 г. провъзгласява социалистическия характер на революцията и е един от инициаторите за създаването на Кубинската комунистическа партия (3 октомври 1965). Избран е за първи секретар на ЦК на партията.
От 3 декември 1976 г. Фидел Кастро е председател на Държавния съвет и министър-председател на Куба. На 1 август 2006 г. предава временно на брат си – армейски генерал Раул Кастро Рус, постовете председател на Държавния съвет и председател на Министерския съвет първи секретар на ЦК на Кубинската комунистическа партия и главнокомандващ Революционните въоръжени сили, тъй като претърпява тежка коремна операция на 31 юли.
Американският писател Ърнест Хемингуей, който дълги години е живял в Куба, отпътувал набързо от острова след победата на революцията под натиска на посланика на САЩ в Хавана. Според директора на музея на Хемингуей в кубинската столица нобеловият лауреат симпатизирал на оглавяваната от Фидел Кастро революционна борба. Повечето биографи на автора, създал „Старецът и морето“ твърдят, че той бил разочарован от революцията, но директорът Ада Роса Алфонсо Росалес отхвърля тази версия и посочва, че тогавашният американски посланик в Хавана Филип Уилсън Бонсал принудил Хемингуей да стегне куфарите.
Ърнест Хемингуей живее в Куба над 20 години и се завръща в САЩ през юли 1960 г., година и половина след победата на революцията. Според Росалес през 1959 и 1960 г. той се е изказвал пред американски вестници в нейна подкрепа, а пред съветския вестник “Правда” подчертал, че кубинската революция е “непоклатима и легендарна”.
Нека си припомним някои от революционните прозрения на Фидел Кастро:
“Осъдете ме, все едно – историята ще ме оправдае.”
„Човечеството жадува справедливост.“
“Тази страна е небето в духовния смисъл на думата. А аз бих казал, че ние предпочитаме да умрем на небето, отколкото да оцелеем в ада.”
“Революцията не е легло с рози. Революцията е битка между миналото и бъдещето.”
„Ако способността да оцеляваш е олимпийска дисциплина, щях да имам златен медал за нея.“
„Светът е навлязъл в особен период и трябва да се види как ще излезе от него.“
„Победата е упорство.“
„Този, който не може да се бори за другите, никога няма да може да се пребори и за самия себе си.“
“Войнът може да умре, но не и неговите идеи.“
„Нека родината се гордее с вас. Не се страхувайте от славна смърт. Да умреш за родината, значи да живееш.“
“Идеите на кубинските комунисти ще пребъдат като доказателство, че на тази планета, ако човек работи упорито и с достойнство, може да произвежда материалните и културни блага, необходими на човешките същества.”
„Нито един от съвременните световни проблеми не бива да се решава със сила, няма световна сила, технологична мощ, военна сила, която да гарантира пълна сигурност.”
Заглавна снимка – Huffington Post
AFISH.BG
