Един от най- емблематичните и обичани от публиката френски комици – Фернан Жозеф Дезире Контанден, любим на целия свят под името Фернандел, е роден на 8 май 1903г. в Марсилия.
Първите думи, които чува при дебютните си стъпки на сцената са:”Ужасни зъби! Няма да стане. По-добре не се залъгвайте.“ Но въпреки това, той не се отказва и се превръща в любимец на публиката. Може би защото на екрана играе самия себе си – простодушен добряк, който се препъва в житейските камъни, но никога не губи лъчезарната си усмивка. Или защото успява да запази своята специфичност и да блести със собствена светлина.
Получава артистичното си име в кабаре “Елдорадо” в Ница, където пее вечер. По това време той е на 19, има професионален договор с кабарето и е уверен, че мястото му е в сърцата на зрителите. Освен това, току-що се е оженил за любовта на живота си – Ариета Манс. Той е “нейният Фернан” и това прозвище се превръща в негово артистично име. Отбелязва с червено датата на новото си раждане.
За кратко време Фернандел навлиза в артистичните кръгове, почти на шега. Не е особено комплексиран от външността си, но все пак знае, че трудно може да мине за хубавец. Точно грубоватата му външност е щастливата му карта. Режисьорите постепенно разбират, че талантът му е златна мина. Бликащата виталност, незлобливият хумор и отстъпчивият характер го правят желана компания и от колегите му, а това е успех, често пъти по-труден и от професионалните постижения в тези среди. В кръгове, където завистта е нещо обичайно, Фернандел е един от малцината, които имат много приятели. Само един-единствен път в пресата се появява наистина обидно мнение за него. След полицейската комедия “Le mystere Sent-Vales” (1944) в един вестникарски материал го посъветвали “да си застрахова зъбите, тъй като талантът му се намира в пряка зависимост от тяхното състояние. Смехът му наподобява на цвиленето на ужасена кобила, попаднала в пожар”. Но грозното подмятане не попречило нито на него като актьор, нито на публиката да го обича.
Няколко пъти кариерата му прекъсва, защото актьорът е мобилизиран, но не му се наложило да стреля и го освобождавали от караул, защото събирал зяпачи и внасял смут в редиците на армията с песните си.
Сред най-забележителните филми на актьора е “Балното тефтерче” от 1937 г. на Жулиен Дювие, който е отличен на фестивала във Венеция като най-добър чуждоезичен филм. През 1942, 1943 и 1951 той е в ролята на режисьор – снима три филма, най- популярният от които е “Простак”. През 1951 г. Фернандел участва във филмa “Малкият свят на Дон Камило”, който положил началото на шест филма за селският пастор Дон Камило. През 1952 година комикът получава медал и орден на Почетния легион за граждански заслуги. По същото време Фернандел е на турне из Европа, САЩ и Канада, приет е от римския папа и получава премията на името на Куртелен, което е най-престижната награда за един комик. Гласът му вече звучи навсякъде във Франция. През 1963 г. актьорът заедно с Жан Габен създава кинокъща ГАФЕР (Gabin et FErnandel) и продуцира филмът “Трудна възраст” – за двама старци. След смъртта на Фернандел студията продуцира още два филма и престава да съществува.
До смъртта си през 1971г. от рак на белите дробове Фернандел се снима в близо 150 филма.
“От този свят си отиде един от най-великите комици на всички времена. Един истински рицар на изкуството”, пише в. “Монд” на своята първа страница за смъртта му.
Илиана Николова
AFISH.BG
