Чарли Чаплин – това са мустачки и бастунче. Харолд Лойд се прослави с кръглите си очила. Бъстер Китън неизменно се отделяше от тълпата с каменното си лице на тъжен клоун.
А кое е главното във Фернандел?
Не се налага да се замисляме дълго: Фернандел – това са преди всичко зъби. Равни, бели, конски зъби. C такива можеш да направиш кариера и да се изкарваш добри пари като цял живот се снимаш в антикариесни реклами.
Поначало Фернан-Жозеф-Дезире Контанден, прославил се по късно под името Фернандел, изобщо не се снимал. Щедро демонстрирал белозъбата си усмивка предимно пред клиентките (и клиентите) на марсилската банка, където работел като дребен чиновник. Усмихвал се, усмихвал се, а след това забравил за дебитите и кредитите и се присъединил към група пътуващи артисти. И веднага станал първият комик на трупата.
И как другояче – с такива зъби? Няма да играе Хамлет, разбира се.
Опитвал всичко: водевили, фарсове, оперетки. Даже му предлагали ангажимент в Марсилия, но той предпочел мюзикхола, където пеел шеговити песнички, които сам съчинявал. По времето, когато белозъбата му усмивка започнала да блести не сред прожекторите на мюзикхола, а от големия екран, му се наложило да забрави за призванието си на куплетист.
Но даже и след това, когато станал знаменит в цял свят комик и заслужил титлата “най-смешната физиономия на Франция”, това не го откъсва напълно от естрадата и любимите на сърцето му песнички.
Повечето герои на Фернандел – това са типичните френски буржоа, неизменно любезни и оптимистично настроени. Но те някак си не приличат на останалите. Уж се движат в строя, внимават с кой крак тръгват, а в крайна сметка все стигат някъде другаде. Ако си припомните всичките фернанделовски персожи, ще откриете странно съвпадение: почти всеки от тях води двойствен живот, почти всеки от тях не е такъв, какъвто ни изглежда отначало.
Добропорядъчният органист от манастирския пансион във филма “Мадмоазел Нитуш” всяка вечер, преоблечен в екстравагантен фрак, свири в оперетата. Митническия чиновник от знаменитата комедия “La Loi c’est la loi” (Законът си е закон) в един момент става двуженец, дезертъор и изменник.
А в новелата “Не си създавай кумири” от филма “Дяволът и десетте Божи заповеди” Фернандел играе самият Господ Бог, който при по-внимателно вглеждане се оказва пациент, избягал от местната лудница.
Във “Бонифас сомнанбулът” Фернандес нощем е крадец, а денем детектив, който разследва собствените си престъпления. Простоватият Фернандел с неговата вечно сияеща физиономия, винаги е обичал персонажите с двойно дъно. И въобще не е толкова простоват, колкото може да ни стори в началото.
След първата си роля през 1930 година в късометражния филм La Meilleure bobone, Фернандел се снима в повече от 150 филма, наистина астрономическо число за една актьорска съдба. И само един-единствен път в пресата се появява наистина обидно за него мнение. След полицейската комедия “Le mystere Sent-Vales” (1944) авторът на един вестникарски материал го посъветвал “да си застрахова зъбите, тъй като талантът му се намира в пряка зависимост от тяхното състояние. Смехът му наподобява на цвиленето на ужасена кобила, попаднала в пожар”.
Но тази ядовита реплика била изключение от общото правило. На Фернандел не му завиждали, него го обичали – и режисьорите, и зрителите, и колегите.
Фернандел е удивителен и неповторим. Без него френската комедия от средата на миналия век щеше да е пусто и скучно място в очакване да се появат Луи дъо Фюнес, Пиер Ришар и неуморимият режисъор Клод Зиди. Фернандел спаси музата на смеха във Франция.
Актьорът умира от рак на белите дробове на 26.02.1971 г. в Париж.
Текст: Татяна – Бивен
AFISH.BG
