Федерико Гарсия Лорка е роден на 5 юни 1898-а във Фуенте Вакерос. Майка му е учителка, баща му – земеделец, а семейството – заможно. Малкият учи музика и по-късно твърди, че тя му дава така важното в поезията усещане за ритъм. Освен че свири на китара, той прописва стихове рано, композира и свири на пиано, а после се запалва и по рисуването. Приятелите му дори твърдят, че бил доста добър, а сред тях е самият Салвадор Дали. Въпреки това, в училище не се справя: „Мечтаейки за въздух и за слънце, аз така скучаех, че щом излезех от залата, се усещах посипан с тънък слой пепел, готов всеки миг да се превърне в лют пипер”, признава той по-късно. През 1909-а семейството му се мести в Гранада. През 1919-а се прехвърля в университета в Мадрид, където организира театрални представления и рецитира стихове при всяка възможност. Така попада на точните хора – Салвадор Дали, Луис Бунюел, Пабло Неруда. В Мадрид Лорка поставя и първата си пиеса – за невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, която е свалена след има-няма 3-4 представления. Пиесата му „Mariana Pineda“ поставена с голям успех в Барселона през 1927. През 1928-а излиза книгата му „Primer romancero gitano” – и тя му носи голяма популярност. Въпреки това той изпада в депресивни състояния, свързани с въпроса за неговата сексуалност и се отчуждава от приятелите си и обществото. Опитвайки се да разсее депресията му, семейството на Гарсия Лорка го изпраща на продължително пътуване в Съединените щати, където той остава през 1929-1930. По това време пише експерименталната стихосбирка „Poeta en Nueva York“ и пиесите „Así que pasen cinco años“ и „El público“. Връща се в Испания през 1930. Със започването на Гражданската война през 1936 Лорка е разстрелян през август същата година и е погребан в необозначен гроб някъде в близост до Гранада. Режимът на Франсиско Франко поставя произведенията на Гарсия Лорка под забрана, книгите му са демонстративно изгорени на площад „Плаза дел Кармен” в Гранада, но това, което диктаторите така и не разбират, е, че мъртвите поети неизбежно се превръщат в мъченици. Забраната е смекчена едва през 1953, когато са издадени силно цензурирани „Събрани съчинения“. Едва след смъртта на Франко през 1975 става възможно животът и смъртта на Гарсия Лорка да бъдат публично обсъждани в Испания. Днес пиесите му се играят навсякъде по света, той е обявен за най-големият испански поет и драматург на ХХ век.
Ето няколко цитата от поета и драматург в деня на неговото рождение:
„Вчера е мъртво днес, а утре е още неродено. Сега се случва животът. Нашият ден е днес.”
„Въображението е синоним на способността за открития.”
„Който не почука на сърцето, напразно ще чука на вратата.”
„Няма карта, нито опит за търсене на дуендето. Известно е само, че то изгаря кръвта като силен цяр, изтощава и отхвърля цялата заучена и изящна геометрия, разчупва стилове и се опира на неутешимата човешка мъка.”
„Дуендето обича да ходи по ръба на нещата, обича раната и се приближава до местата, където формите се сливат в един копнеж, по-силен от техния видим израз.“
„Когато започне играта „Стани от стола, за да седна аз” – счупи стола и не играй на тази игра.”
„Малко е да обичаш с ума, когато тялото – проклето да е!- мълчи.”
„Истинска поезия – това са любовта, мъжеството и жертвата.”
„Най- печалната радост е да бъдеш поет. Останалото не влиза в сметката – дори смъртта.”
„Мислиш, че стените скриват всичко, а времето лекува, но не е така. Това, което е проникнало в сърцето, остава там.”
„Да изгориш мълком е най- страшната участ, на която можеш да се подложиш.”
„Когато ти се иска да крещиш, а не бива – лесно ще полудееш.”
“Не съм се притеснявал за това,дали ще се родя – няма да се притесня и дали ще умра.“
„Да бъдеш радостен – това е необходимост и дълг. И ти казвам това сега, когато ми е много тежко.”
„Ако успееш да проумееш напълно един ден, ще можеш да обичаш всяка нощ.“
„Всички сме любопитни за това, което би могло да ни нарани.“
„Искам да бъда поет от шапката до обувките, да живея и да умра с поезия.“
„Само тайната ни позволява да живеем. Само тайната…”
„Великите хора предизвикват бездна от недоумение и неразбиране.”
„Това, което животът ме научи е, че повечето хора прекарват живота си като се затварят в къщи и вършат неща, които мразят.“
„Във всички страни смъртта е край. Тя пристига и завесите се спускат. В Испания – не. В Испания те се вдигат.“
Илиана Николова
AFISH.BG